България трябва да изгради политики, основани на знания и данни, за да постигне реални резултати и да преодолее изоставането си в сферата на науката и иновациите. Това заяви служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов по време на дискусията „Наука и иновации: инвестиции, резултати и обществено въздействие“, проведена в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Министър Попов подчерта, че делът на разходите за научни и развойни дейности в България е едва около 0,8% от БВП, което поставя страната сред държавите в Европейския съюз с най-ниски инвестиции в тази сфера. Той акцентира върху необходимостта от по-рационално управление на публичните средства и по-широко отваряне на данните, събирани с публични средства, за да се подпомогне вземането на информирани и ефективни решения.
„Основен проблем е, че значителна част от средствата за наука минават през посредници, което намалява ресурсите за реална научна работа. В същото време липсват достатъчно политики, основани на данни, а информацията, която се събира, не се използва пълноценно за подобряване на процесите“, посочи министър Попов.
Той даде пример с инвестициите за енергийна ефективност на сградите, където отсъствието на научен аспект и задълбочен анализ често водят до неефективно използване на средствата и нереализиране на очакваните резултати.
В дискусията участва и служебният министър на образованието и науката Сергей Игнатов, който акцентира върху необходимостта от търсене на допълнителни източници на финансиране за наука извън държавния бюджет. Той подчерта и нуждата от по-голяма ангажираност на хората с научна дейност и увеличаване на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност.
И двамата министри се обединиха около мнението, че по-тясното сътрудничество между науката, администрацията и бизнеса е ключово за развитието на България и за постигането на устойчив икономически растеж.