В Кюстендил се разгаря обществен спор около изграждането на фотоволтаичната централа „Аратиден“, която заема над 1100 декара плодородна земя в землищата на селата Коняво и Дворище. Местни жители и експерти изразяват сериозно недоволство от проекта, обвинявайки институциите в бездействие и липса на цялостна екологична оценка. Според тях, изграждането на соларния парк застрашава да превърне региона, известен като „овощната градина на България“, в соларна зона за сметка на традиционното земеделие.
Общинският съветник от „Възраждане“ Цветомира Маринова откри събитие във Възрожденското училище в Кюстендил, което събра граждани и експерти, за да обсъдят проблема. Тя подчерта високата обществена значимост на казуса и заяви, че недоволството ескалира от дълго време. „Това, което се случва, е недопустимо – унищожаваме плодородна земя, която може да изхранва хората, за да я покрием с панели“, коментира Маринова.
Експертът Величка Величкова изрази сериозни опасения относно начина, по който се осъществява строежът. „Отнема се хумус в нарушение на Закона за опазване на земеделските земи. Институциите очевидно не си вършат работата. Призовавам за намеса на ДАНС и прокуратурата“, заяви тя. Величкова твърди още, че проектът е разделен на четири етапа, за да се избегне задължителната цялостна екологична оценка. „Това не е зелена енергия, а дивашка енергетика“, категорична беше тя, като постави под въпрос и действията на главната архитектка на общината.
Жител на село Коняво, Йордан Костадинов, разказа за конкретните проблеми, с които се сблъскват местните хора. „Пътят към гората е прерязан от фотоволтаиците. За първи път от 20 години сондажът ми е сух. Земята е изкупувана още от 90-те години от турска фирма. Собствениците на парка не са реалните – голяма част е на турска фирма“, алармира той.
Настоящата площ на ФЕЦ „Аратиден“ е над 1100 декара, като плановете предвиждат разширение до близо 2000 декара. Според участниците в срещата това ще доведе до окончателното унищожаване на стотици декари земеделска земя и ще застраши поминъка на местните жители, които традиционно се занимават с овощарство.
Гражданите и експертите настояват за спешни мерки и предлагат районът да бъде обявен за зона, в която изграждането на фотоволтаични паркове и ветрогенератори е забранено. Те се опасяват, че ако тенденцията продължи, Кюстендил ще загуби статута си на водещ производител на плодове в България.
Казусът с ФЕЦ „Аратиден“ поставя важни въпроси за баланса между развитието на възобновяемата енергетика и опазването на плодородните земеделски земи, както и за ефективността на институционалния контрол върху подобни проекти.