Пловдив е град с хилядолетна история и богато културно наследство, което все по-често става обект на обществено недоволство заради липсата на адекватни мерки за опазването му. В последните месеци в социалните мрежи се появиха впечатляващи дигитални реставрации на емблематични, но занемарени сгради в града, създадени от граждани с помощта на изкуствен интелект. Тези „виртуални възраждания“ не само предизвикаха вълна от емоции и коментари, но и поставиха на дневен ред въпроса за институционалното бездействие и пропуснатите ползи от туристическия потенциал на Пловдив.
Един от най-ярките примери е случаят с т.нар. „Къща с нимфите“ на ул. „Христо Г. Данов“. Инженерът Костадин Лучков публикува дигитална реставрация на сградата, която бързо събра близо 1000 реакции и десетки коментари. Лучков описва къщата като символ на просперитет, който днес се руши поради сложни наследствени драми и институционална летаргия. „Построена от търговец на метали, днес сградата страда от ръжда и липса на поддръжка – парадокс, който символизира нашето отношение към наследството“, коментира той.
Друг пример е къща на ул. „Антим I“ 25, чиято дигитална възстановка е дело на фотографа Георги Вачев. Неговата публикация, придружена от остра критика към общината, предизвика истински бум от коментари. „Нехайството е скандално!“, пише Вачев, като предлага билетна система от 10 евро за туристи, която би могла да генерира значителни приходи за общината и да финансира реставрационни дейности.
Гражданите също не остават безучастни. В социалните мрежи десетки пловдивчани изразяват възмущението си от занемареното състояние на архитектурните бижута на града. Мария Кокалова отбелязва, че поддръжката на паметници на културата е непосилна за частните собственици заради липсата на подкрепа и сложните процедури. Таня Желева настоява за спешни реставрации, а не за безсмислени „реновирания“, и призовава да се намерят средства за фасадите.
„Харчат милиони за стадиони, а за културното наследство – нищо!“, коментира Сия Казакова, като допълва, че Пловдив губи огромни приходи от туризъм заради занемарените сгради. Мариана Балдева изразява тъга, представяйки си каква величествена гледка би представлявала сградата, ако бъде реставрирана.
Институционалното бездействие е в ярък контраст с гражданската активност. Преди четири години бившият кмет на Пловдив Здравко Димитров предложи къща на ул. „Бетовен“ 7 да бъде превърната в Музей на толерантността, но проектът така и не беше реализиран. Вчера, само ден преди публикациите за дигиталните реставрации, огромно парче от фасадата на същата сграда се откъртя и падна върху паркиран автомобил, за щастие без пострадали. Сградата е изцяло общинска собственост, което допълнително засилва критиките към местната власт.
Дигиталните реставрации се превърнаха в своеобразен граждански натиск за промяна на политиката на общината. Те показват, че обществото не е безразлично към съдбата на културното наследство и е готово да търси решения, дори чрез нетрадиционни методи. Въпросът остава: ще бъде ли чут този глас и ще се превърнат ли виртуалните възраждания в реални реставрации?