Към 31 декември 2025 г. в област Хасково вече няма жители в седем населени места, показва най-новият доклад на Националния статистически институт (НСИ). Това поставя региона сред най-засегнатите от демографската криза в страната, заедно с Велико Търново и Габрово. На национално ниво броят на напълно обезлюдените села и махали достигна 192, като близо една четвърт от всички села в България са на ръба на изчезването с под 50 жители.
Общото население на област Хасково към референтната дата е 207 356 души, разпределени в 11 общини, 168 кметства, 10 града и 251 села. Най-голям е броят на жителите в град Хасково – 63 314, следван от Димитровград с 30 280 души. Въпреки това, обезлюдяването на по-малките населени места продължава да бъде сериозен проблем, който засяга не само социалната структура на региона, но и местното стопанство.
Данните на НСИ показват, че в страната има общо 5 256 населени места, като в тях живеят 6 437 360 души. Във Велико Търново са отчетени 63 напълно обезлюдени населени места, а в Габрово – 60. За сравнение, в област Видин живеят малко над 70 000 души, а най-малката община в страната – Трекляно, има едва 495 жители.
Една от тревожните тенденции, очертани от статистиката, е концентрацията на населението в големите градове. Над 41% от жителите на България живеят само в осем големи общини, като населението на София (столица) надхвърля 1,29 милиона. На фона на тези данни, обезлюдяването на селата се очертава като ключово предизвикателство за устойчивото развитие на регионите в страната.
За бизнеса в засегнатите райони обезлюдяването означава по-малък пазар, недостиг на работна ръка и затруднения в поддръжката на инфраструктурата. Местните предприемачи и собственици на малки и средни предприятия се сблъскват с проблеми, свързани с намаляващото търсене на стоки и услуги, както и с нарастващите разходи за транспорт и логистика. В дългосрочен план това може да доведе до закриване на бизнеси и още по-голямо изоставане на селските райони.
Експерти подчертават, че за да бъде преодоляна демографската криза, са необходими целенасочени политики за стимулиране на икономическата активност в обезлюдените райони. Сред предложенията са подобряване на инфраструктурата, насърчаване на предприемачеството, създаване на нови работни места и инвестиции в образование и здравеопазване.
Въвеждането на еврото в България от януари 2026 г. също може да окаже влияние върху местните бизнеси. Макар че очакванията са за по-голяма прозрачност и улеснена търговия, малките предприятия в селските райони ще трябва да се адаптират към новата валутна среда, което може да се окаже предизвикателство при вече съществуващите икономически трудности.