България навлезе в критична фаза на прилагането на Европейската зелена сделка, в която новите механизми за търговия с емисии (ETS I, ETS II) и въглеродните мита (CBAM) създават риск от деиндустриализация на ключови сектори. Това показва консултативен документ на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), изготвен след консултации с 13 водещи бизнес организации, сред които КРИБ, АИКБ, БСК и Българската асоциация на металургичната индустрия.
Документът разкрива напрежение между необходимостта от климатична трансформация и липсата на предвидима политика. Въпреки че България е получила близо 5.2 млрд. евро приходи от продажба на въглеродни квоти в периода 2020-2025 г., разпределението и използването на тези средства остава спорно. МОСВ критикува практиката част от тях да бъдат насочвани чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система към нетаргетирани компенсации, вместо към дългосрочна модернизация на икономиката.
Един от основните проблеми е, че 48% от общия отпечатък на парникови газове у нас попада в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии (ETS), което е значително над средното за ЕС от 34%. В допълнение, България генерира над четири пъти повече емисии за едно евро добавена стойност спрямо средното за Съюза. При сегашни цени на квотите от 60-80 евро/тон, въглеродният компонент формира около 20-30% от крайната цена на електроенергията, което поставя под натиск конкурентоспособността на местните предприятия.
Българските работодателски организации настояват за стабилност на схемата и достъп до приходите от квоти, които следва да бъдат използвани за реална трансформация, а не за краткосрочни компенсации. Според консултативния документ, рискът за индустрията е „двойно притискане“ – от премахване на безплатните квоти и от устойчиво високи цени на въглерода.
На хоризонта се задава и новият механизъм ETS II, който от 2028 г. ще обхване сградите и транспорта. Това ще увеличи допълнително натиска върху домакинствата и бизнеса, особено в държави като България, където енергийната ефективност е по-ниска от средната за ЕС. В същото време страната ще получи около 2.5 млрд. евро от Социалния фонд за климата в периода 2026-2032 г., като националното съфинансиране може да увеличи ресурса до 3.5 млрд. евро.
Друг ключов елемент от Зелената сделка е въвеждането на въглеродни мита по механизма CBAM. Очакваните приходи за България са между 100 и 200 млн. евро, като страната ще задържа 25% от събраните средства. Това обаче поставя институционално предизвикателство, тъй като изисква административен капацитет за мониторинг и контрол, който в момента е ограничен.
Българският бизнес е разделен между необходимостта от зелена трансформация и опасенията, че тя ще доведе до загуба на пазарни позиции. Металургичната индустрия, например, е сред най-силно засегнатите сектори. Предстои да се види как правителството ще балансира между екологичните цели и икономическите интереси, както и дали ще успее да използва ефективно огромните ресурси, които Зелената сделка предоставя.
Докато България подготвя своята позиция за предстоящата реформа на Европейската схема за търговия с емисии (ETS) през юли 2025 г., въпросът остава дали страната ще успее да превърне предизвикателствата на Зелената сделка във възможности за дългосрочна модернизация или ще се сблъска с риск от деиндустриализация.