Хърватия и Босна и Херцеговина подписаха историческо споразумение за изграждане на газопровода „Южен интерконектор“, който ще свърже босненската мрежа с хърватския LNG терминал на остров Крък. Проектът, оценен на 1,5 милиарда долара, е възложен на американския консорциум AAFS Infrastructure and Energy и предизвика напрежение с Европейския съюз заради начина, по който е избран изпълнителят.
Подписването на споразумението се състоя в Дубровник по време на срещата на върха „Три морета“, на която присъстваха премиерите на двете държави – Андрей Пленкович и Боряна Кристо, както и министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт. Споразумението предвижда изграждане на газопровод с капацитет между 1,5 и 3 милиарда кубични метра годишно, като основната цел е да се осигури алтернативен източник на природен газ за Босна и Херцеговина, включително американски LNG, доставян през хърватския терминал.
„Сключването на това споразумение е важна стъпка към укрепването на енергийната сигурност на региона. То ще позволи на Босна и Херцеговина да намали зависимостта си от руски газ и да диверсифицира своите енергийни източници“, заяви премиерът Пленкович. Споразумението включва и планове за замяна на остарели въглищни мощности с газови централи, което се разглежда като ключов елемент в прехода към по-чиста енергия.
Решението на босненските власти обаче предизвика незабавна реакция от страна на Европейския съюз. Посланикът на ЕС в Босна и Херцеговина Луиджи Сорека предупреди, че изборът на американска компания без провеждането на състезателна процедура може да застраши европейското финансиране за страната в размер на близо 1 милиард евро. „Бихме искали да напомним, че законите за държавните поръчки трябва да бъдат в пълно съответствие с ангажиментите на Босна и Херцеговина за присъединяване към Европейския съюз“, заяви Сорека.
Консорциумът AAFS Infrastructure and Energy е свързан с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, което допълнително засилва политическите измерения на проекта. Американското правителство активно подкрепя инициативата като част от стратегията си за увеличаване на присъствието на САЩ на енергийния пазар в Европа. Въпреки това, липсата на прозрачност при избора на изпълнител поражда опасения за корупционни практики и политически натиск.
За Босна и Херцеговина проектът има стратегическо значение, тъй като страната дълго време е зависима от доставките на природен газ от Русия. „Южен интерконектор“ се разглежда като ключов елемент в плана за енергийна независимост и укрепване на националната сигурност. Очаква се газопроводът да бъде завършен в рамките на следващите няколко години, като ще играе важна роля в диверсификацията на енергийните доставки в региона.
Въпреки критиките от страна на ЕС, властите в Сараево защитават решението си, като подчертават, че проектът е от жизненоважно значение за енергийната сигурност на страната. Остава да се види как ще се развие ситуацията и дали Босна и Херцеговина ще успее да съчетае интересите си с изискванията на Брюксел за прозрачност и съответствие с европейските правила.