България отчита рекордна годишна инфлация в еврозоната, като цените на храните продължават да растат с най-бързи темпове, показват данни на Евростат. Според бившия министър на земеделието Кирил Вътев основните причини за ускоряването на инфлацията в хранителния сектор са ниското вътрешно производство, високата зависимост от внос и пазарната мощ на големите търговски вериги, които налагат значителни надценки върху българските стоки.
По данни на НСИ, цитирани от Вътев, около 70% от плодовете и зеленчуците, които се продават в България, се внасят от чужбина. Това поставя страната в уязвима позиция, особено при международни кризи, които водят до поскъпване на транспортните разходи и влошаване на логистиката. В комбинация с ниската производителност на българското земеделие, това води до ограничен избор и по-високи цени за потребителите.
Вътев подчертава, че всички компоненти в ценообразуването – горива, опаковки, материали – се движат нагоре. Той посочва, че над 70% от пазара на храни е концентриран в ръцете на няколко големи търговски вериги, които диктуват условията към производителите и налагат собствена ценова политика. Според него надценките за български местни стоки в някои случаи надхвърлят 100%, докато при вносните остават около 25%. Това създава изкривяване на пазара и поставя родните производители в неблагоприятна позиция.
Като решение на проблема бившият министър предлага въвеждането на правило, при което надценката за една и съща продуктова група да не надвишава най-ниската договорена между веригите и производителите. По този начин ще се ограничи възможността за спекулативни печалби и ще се осигури по-справедливо отношение към българските стоки и производители.
Според експерти, ако не бъдат предприети мерки за стимулиране на местното производство и ограничаване на пазарната мощ на търговските вериги, инфлацията в хранителния сектор ще продължи да бъде основен проблем за българските потребители и бизнеса.