Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и бившият социален министър Христина Христова настояват за сериозни промени в бюджетната политика на страната. Двамата експерти призоваха за премахване на автоматизмите при заплатите в бюджетния сектор и ограничаване на държавните разходи до 40% от БВП при изготвянето на бюджета за 2026 г.
В изявление пред БНТ, Велев подчерта, че настоящата практика на автоматично увеличение на възнагражденията в държавния сектор поставя бюджетната сфера над реалната икономика. Той аргументира тезата си с факта, че ръстът на заплатите в България е най-високият в Европейския съюз, но не е резултат от повишена производителност, а от увеличени заеми. Това според него създава риск страната да поеме по пътя на Гърция по време на дълговата криза от 2010 г.
Велев обвърза и инфлацията с прекомерните бюджетни дефицити и ръста на заплатите без паралелен ръст на производителността. Той отчете, че инфлацията за април достига 6,2% на годишна база, след като през март е била 2,8%, а през февруари и януари – съответно 2,1% и 2,3%. За сравнение, през декември инфлацията е била 3,5%.
Христина Христова от своя страна посочи, че последните три бюджета са били изготвяни „отзад напред“, без ясна визия за приоритетите на държавата. Тя също подкрепи идеята за ограничаване на държавните разходи до 40% от БВП и настоя за прилагане на целенасочени антиинфлационни мерки, които да подпомогнат бизнеса и уязвимите групи от населението, вместо за въвеждане на таван на цените.
Христова обясни, че ръстът на инфлацията се дължи както на външни фактори, така и на вътрешни – включително и психологическия ефект от предстоящото приемане на еврото.
Велев допълни, че за да се повиши конкурентоспособността на България, ЕС трябва да се откаже от Зелената сделка и санкциите срещу Русия. Той изтъкна, че ръстът на минималната заплата с 16% и на средната заплата с 13% също оказват натиск върху инфлацията и трябва да бъдат съобразени с реалното състояние на икономиката.