Външният дълг на България скочи с 31,7% до 65,3 млрд. евро заради еврото и държавния дълг

Брутният външен дълг на България достигна 65,269 млрд. евро в края на февруари 2026 г., отбелязвайки ръст от 31,7% на годишна база спрямо февруари 2025 г. Това показват предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). Увеличението се дължи основно на задълженията на Централната банка, свързани с присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г., както и на ръста при краткосрочните задължения и дълга на държавното управление.

По данни на БНБ, в края на февруари тази година външните задължения на страната възлизат на 52,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). През същия период на миналата година съотношението е било 40,6%. Ръстът от 31,7% се равнява на увеличение от 15,7023 млрд. евро за една година.

Най-голям дял във външния дълг заемат дългосрочните задължения – 45,8896 млрд. евро, или 70,3% от общия дълг и 37,2% от БВП. Те отбелязват ръст от 13,5% на годишна база. Краткосрочните задължения възлизат на 19,3794 млрд. евро, което представлява 29,7% от дълга и 15,7% от БВП – увеличение от 112,2% спрямо февруари 2025 г.

Външните задължения на сектор „Държавно управление“ достигат 16,9809 млрд. евро, или 13,8% от БВП, като бележат ръст от 31,5% спрямо предходната година. Значителен ръст се отчита и при задълженията на Централната банка – те възлизат на 11,825 млрд. евро, или 9,6% от БВП, което представлява увеличение с 9,8776 млрд. евро спрямо февруари 2025 г. Това увеличение е пряко свързано с факта, че от 1 януари 2026 г. България е член на Евросистемата и притежава задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти.

По отношение на валутната структура на дълга, 71,8% от брутните външни задължения са деноминирани в евро, при 77,5% година по-рано. Делът на дълга, деноминиран в щатски долари, се увеличава до 17,1% от 12,2% година по-рано. В същото време задълженията в британски лири и японски йени остават минимални.

Данните на БНБ са предварителни и подлежат на ревизия. Въпреки това, те ясно показват значителното увеличение на външния дълг на България, което е свързано основно с присъединяването към еврозоната и ръста на държавния дълг.