Брутният външен дълг на България достигна 65,269 млрд. евро към края на февруари 2026 г., което представлява ръст от 31,7% на годишна база, показват предварителни данни на Българската народна банка (БНБ), разпространени от БТА.
В сравнение с февруари 2025 г., когато външният дълг възлизаше на 49,5667 млрд. евро, увеличението е с 15,7023 млрд. евро. Делът на външния дълг спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) нараства от 42,7% на 52,9%.
Основните двигатели на този ръст са краткосрочният дълг и задълженията на Централната банка. Краткосрочният дълг бележи впечатляващ скок от 112,2%, достигайки 19,38 млрд. евро. Това представлява 29,7% от общия външен дълг и 15,7% от БВП.
Задълженията на БНБ също нарастват значително – от 1,95 млрд. евро през февруари 2025 г. до 11,83 млрд. евро година по-късно. Този ръст се обяснява с процеса по разпределение на евробанкноти в Евросистемата, след като България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Най-голям дял във външния дълг продължава да заема сектор „Държавно управление“ – 16,98 млрд. евро, което представлява 26% от общия дълг и 13,8% от БВП. Дългосрочният външен дълг също нараства, но с по-умерен темп – с 13,5% до 45,89 млрд. евро.
Банковият сектор („други парично-финансови институции“) отчита увеличение на дълга си с 9% до 7,95 млрд. евро, докато „другите сектори“ бележат ръст от 5,6% до 14,24 млрд. евро. Вътрешнофирменото кредитиране също нараства, макар и с по-скромни 2,5% до 14,27 млрд. евро.
Що се отнася до валутната структура, делът на задълженията в евро намалява леко – от 77,5% година по-рано до 71,8%. Дълговете с остатъчен матуритет над една година формират 55,2% от общия външен дълг, или 36,04 млрд. евро.
Ръстът на външния дълг на България е пряко свързан с присъединяването към еврозоната и последвалите операции на Централната банка. Въпреки значителното увеличение, делът на външния дълг спрямо БВП остава в рамките на допустимите нива, което не би трябвало да създава притеснения за финансовата стабилност на страната.