Новите предложения на управляващата партия „Прогресивна България“ за въвеждане на административен контрол върху цените на основни стоки и услуги предизвикват сериозни опасения сред малкия бизнес и макроикономистите. Вместо да облекчат инфлационния натиск, подобни мерки могат да доведат до обратен ефект – по-високи цени, дефицит и административен произвол, предупреждават анализатори.

Макроикономистът Георги Стоев определи инициативата като „PR трик“, чиято цел е единствено да купи време на управляващите. Той е категоричен, че подобни опити за ценови контрол са се проваляли в миналото и страната ни не бива да повтаря стари грешки. „Това ще удари най-вече дребния семеен бизнес – пицариите, баничарниците, кварталните магазини. Те нямат юристи, които да ги защитават при произволни проверки. Големите вериги ще се справят, но малките ще бъдат смачкани“, коментира Стоев.

Исторически погледнато, опитите за намеса в ценообразуването често водят до негативни последици. През 2007 г. Министерството на икономиката установява, че междинните цени на храните са действителните, което омаловажава възможността за ефективен контрол върху крайните цени. Опитът в Хърватия показва, че въвеждането на таван на цените при преминаване към еврото доведе до дефицит на някои стоки и повишаване на цените в дългосрочен план.

Президентът Румен Радев още през 2020 г. наложи вето върху законови текстове, насочени към борба със спекулата, именно поради опасения от административен произвол. Той подчерта, че текстовете не съдържат ясна дефиниция на понятието „голословно високи цени“, което създава предпоставки за субективизъм и злоупотреби.

Стоев допълни, че в резултат на подобни мерки се увеличава и корупцията. По думите му, държавни служители ще имат възможност да изискват „такса спокойствие“ от търговците, за да не бъдат санкционирани. Като решение, той предлага създаването на гореща линия, чрез която малкият бизнес да може да сигнализира за подобни практики. „Много е важно да има кой да защити дребните предприемачи от корупционен натиск“, подчерта Стоев.

Негативният опит с подобни политики не е само български. Управлението на Жан Виденов и Румен Гечев през 90-те години е често цитиран пример за това как популистки мерки могат да доведат до икономическа криза и почти до национален фалит. „Когато се опитваш да изкривиш пазара чрез административни мерки, резултатът почти винаги е катастрофален“, заключи Стоев.

Въпреки критиките, от „Прогресивна България“ настояват, че мерките са необходими за овладяване на инфлацията и защита на потребителите. Предложеният таван на цените може да бъде реализиран чрез ограничаване на надценките или въвеждане на специален данък върху печалбите. Производителите обаче са категорично против и настояват планът да бъде оттеглен.