Ценови контрол или регулаторен хаос? Новите мерки на управляващите срещу инфлацията

Ценови контрол или регулаторен хаос? Новите мерки на управляващите срещу инфлацията

Управляващото мнозинство, водено от „Прогресивна България“, внесе пакет от законопроекти, насочени към овладяване на високите цени и ограничаване на инфлацията. Мерките предизвикват оживени дискусии сред икономисти и анализатори, като част от тях предупреждават за възможни негативни последици заради прекомерна държавна намеса в пазара.

Според вносителите, целта е да се гарантира прозрачност при формирането на цените и да се даде възможност на държавата да реагира своевременно при наличие на необосновано поскъпване. „Потребителите трябва да знаят как се формират цените, а държавата трябва да може да реагира при аномалии по веригата“, коментира депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев.

Ключов елемент от предложенията е разширяването на списъка с нелоялни търговски практики от 13 на 33. Въвежда се и понятието „прекомерно висока цена“, което ще позволи санкциониране на необосновано поскъпване. Предвижда се създаването на регистър за проследимост на хранителните продукти от производителя до крайния потребител при търговията на едро. Търговските вериги ще бъдат задължени да обосновават всяко покачване на цените пред регулаторите.

„Справедлива цена“ няма да бъде таван или административно определена надценка, а индикативна стойност, изчислявана по методология на Министерство на икономиката, уточни депутатът Константин Проданов от „Прогресивна България“. Той добави, че целта е „борба със спекулата и край на пировете по време на чума“.

Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев посочи като приоритети „пречупване на растящия тренд“ при цените на храните, борба с инфлацията и приемане на държавния бюджет. Действието на Закона за въвеждане на еврото се удължава до август 2027 г., като се запазва задължението за ежедневно предоставяне на информация за цените.

Икономистите: Риск от правна несигурност и паралелни режими

Икономисти и анализатори обаче изразяват сериозни резерви към предложените мерки. Доц. Щерьо Ножаров предупреждава, че се създават три паралелни режима за контрол на цените – чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП) и НАП по Закона за еврото. Това може да доведе до правна несигурност и объркване.

Икономическият анализатор Димитър Събев определя мерките като „популистки, но внимателно подбрани“. По думите му, те не предвиждат директни тавани на цените, но въвеждат термини като „справедлива цена“ и „разумна норма на печалба“, които могат да се тълкуват различно и да създадат предпоставки за субективни решения.

Бившият председател на КЗП Димитър Маргаритов изрази резерви към възможността нови нелоялни практики да се добавят с подзаконов акт, а не чрез законодателна процедура. Подобен подход би могъл да отвори врати за произвол и да подкопае правната сигурност.

Актуални данни за инфлацията

По данни на Националния статистически институт (НСИ), очакваната годишна инфлация за април 2026 г. е 6,2% по хармонизирания индекс. Българската народна банка (БНБ) прогнозира средногодишна инфлация от 3,7% през 2026 г. и 4% в края на годината.

Остава да се види дали предложенията на „Прогресивна България“ ще получат необходимата подкрепа в парламента и дали ще доведат до желаните резултати или ще създадат повече проблеми за бизнеса и потребителите.