Трима експерти предупреждават: Българският дълг расте твърде бързо, нужни са реформи

Държавният дълг на България нараства с ускорени темпове, достигайки над 30 млрд. евро през 2025 г. от около 18 млрд. евро през 2023 г. Въпреки това, съотношението дълг/БВП остава ниско – под 30%, което е значително под средното за Европейския съюз (около 90%). Това показва данни, цитирани от Investor.bg на база анкета на Bloomberg TV Bulgaria.

Трима икономисти – Боян Иванчев от УНСС, Мартин Търпанов от DeltaStock и Даниел Василев от Admirals – предупреждават, че макар страната да има фискално пространство, бързото нарастване на дълга изисква спешни мерки. Според тях ключови за овладяване на ситуацията са фискалната дисциплина, ограничаването на разходите и насочването на новите заеми към инвестиции, които ще повишат производителността и ще стимулират икономическия растеж.

Бързо нарастващ номинален дълг

Мартин Търпанов отбелязва, че номиналният дълг на България е нараснал значително за последните две години. „Държавният дълг се увеличи от около 18 млрд. евро през 2023 г. до над 30 млрд. евро през 2025 г.“, посочва той. Въпреки това ниското съотношение дълг/БВП дава на страната възможност за маневриране. „Към началото на 2026 г. брутният външен дълг на България вече надхвърля 67 млрд. евро, а държавният дълг в края на предходната година е бил 32,4 млрд. евро“, допълва Търпанов.

Необходимост от ефективни разходи

Финансистът и преподавател в УНСС Боян Иванчев подчертава, че ключът към овладяване на дълга е в по-ефективните разходи. „Дългът се овладява чрез по-ефективни разходи, насочени към инвестиции, които ще повишат производителността“, обяснява той. Иванчев предупреждава, че очакванията за по-бърза инфлация увеличават разходите по обслужване на новия дълг, което прави реформите още по-наложителни. „Новият дълг трябва да се насочва към проекти, които увеличават БВП и дългосрочния растеж“, настоява той.

Структурни проблеми в разходите

Икономистът от Admirals Даниел Василев акцентира върху проблема с разходите. „Проблемът не е в приходите, а в разходите, които растат устойчиво“, коментира той. По думите му неефективни системи като здравеопазването и пенсионната система са основен източник на проблема. „Без структурни промени дефицитите ще доведат до по-високи данъци и лихви“, предупреждава Василев.

Таблица с експертите

Изказване на Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ), е цитирано в контекста на въпроса дали публичният сектор ще стане по-ефективен, но без конкретни данни или прогнози.