Броят на фирмените фалити в България продължава да намалява за трета поредна година през 2025 г., показват данни на Coface. Въпреки положителната тенденция, икономисти предупреждават, че реалната картина е по-сложна, тъй като значителна част от несъстоятелните компании се прехвърлят на физически лица без активи, което прикрива истинския мащаб на проблемите.
Според анализа, през 2025 г. фалитите у нас са намалели с 6,2% спрямо предходната година. Това затвърждава трайна тенденция на спад, започнала през 2023 г., когато регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отчете пикови стойности с над 50 000 компании в несъстоятелност. Към края на 2025 г. в региона са регистрирани 46 161 фалита.
Въпреки стабилните показатели, икономиката е изправена пред сериозни рискове. Най-голямата заплаха за бизнеса през 2026 г. са растящите енергийни разходи, свързани с ескалиращото напрежение в Близкия изток. Според икономиста от Coface Матеуш Дадей, войната между САЩ и Иран може да окаже негативно влияние върху цените на енергията и да доведе до нови фалити.
Въвеждането на еврото в България от януари 2026 г. може да има стабилизиращ ефект върху институционалната среда. Дадей прогнозира, че това няма да доведе до съществено увеличение на инфлацията. Въпреки това, Coface ревизира прогнозата си за икономическия растеж на страната за следващата година от 2,4% на около 2%. Това е резултат от по-слабото външно търсене и забавянето на икономическата активност в Европейския съюз.
България се нарежда на второ място в региона по кумулативен ръст на БВП за периода 2019-2025 г. с 19,2%. Въпреки това, страната остава с най-ниска производителност на труда в региона. От средата на 2024 г. инвестициите се превръщат във водещ двигател на растежа, като делът им в БВП нараства значително.
Реалният коефициент на несъстоятелност в България е значително по-висок от официално отчетения – под 1 промил. Според експертите, поради практиката компании да се прехвърлят на физически лица без активи, действителният коефициент е между 2 и 3 промила. Това показва, че официалната статистика не отразява напълно реалното състояние на бизнеса.
Най-устойчиви сектори са фармацията и козметиката, докато най-уязвими са наземният транспорт, химическата промишленост и производството на базови метали. Макар че общият брой на фалитите намалява, тези данни подчертават необходимостта от внимателно наблюдение на икономическата среда и предприемане на мерки за подкрепа на най-застрашените сектори.