Три законопроекта, внесени от парламентарната група „Прогресивна България“, предвиждат съществено разширяване на държавния контрол върху цените, търговските вериги и инвестиционната политика в страната, особено в периода около приемането на еврото. Промените засягат Закона за защита на потребителите, Закона за защита на конкуренцията и Закона за насърчаване на инвестициите и целят да ограничат практиките, които водят до необосновано поскъпване на стоките, както и да подобрят прозрачността на пазара.
Според вносителите, новите мерки не представляват държавно регулиране на цените, а инструменти за защита на потребителите и за гарантиране на конкурентна среда. Те предвиждат създаването на публичен онлайн портал за ежедневно наблюдение на цените на основни стоки от потребителската кошница, както и централен регистър за проследимост на веригата на доставки – от произхода и движението на стоките до цените, на които се предлагат.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще получи правомощия да изисква детайлна информация за ценообразуването от търговците и да следи за „икономически необосновано увеличение на цените“. На практика, търговците ще трябва да доказват причините за всяко поскъпване на стоките си. Новите текстове във Закона за защита на конкуренцията въвеждат понятията „съвместно господстващо положение“ и „прекомерно висока цена“, като дават на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по-широки възможности да следи поведението на големите търговски вериги.
Санкциите за нарушения на новите правила могат да достигнат до 10% от годишния оборот на предприятията. Това е значително увеличение спрямо сега действащите санкции и ясно показва сериозността, с която законодателят подхожда към проблема с ценовите практики.
Законопроектите предвиждат и преструктуриране на част от изпълнителната власт. Министерството на икономиката и индустрията ще се преименува на „Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията“, а Министерството на иновациите и растежа ще стане „Министерство на иновациите и дигиталната трансформация“. Създава се и Координационен съвет по инвестициите към Министерския съвет, който ще координира държавната политика по привличане на инвеститори.
Критиците на законопроектите обаче виждат в тях риск от „скрито регулиране на цените“ и прекомерна държавна намеса в бизнеса. Според тях, новите текстове могат да създадат административни пречки пред търговците и да доведат до несигурност на пазара. Подобни опасения вече бяха изразени от представители на търговските организации, които настояват за по-балансиран подход, който да не вреди на конкуренцията и свободата на пазара.
Въпреки критиките, инициаторите на законопроектите настояват, че целта им е да защитят потребителите от нелоялни търговски практики и да гарантират прозрачност на цените, особено в периода около въвеждането на еврото, когато рискът от спекулации е най-голям.