Войната в Персийския залив може да окаже сериозно влияние върху икономическото развитие на България през 2026 г., показват последните прогнози на Фискалния съвет. В своя анализ, публикуван на 23 април 2026 г., независимият орган представя три възможни сценария за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), които варират от силно песимистичен до по-оптимистичен, в зависимост от продължителността и мащаба на конфликта.
Фискалният съвет съставя прогнозите си на базата на три възможни развития на ситуацията в Близкия изток. В най-неблагоприятния сценарий, който включва прекъсване на потоците през Ормузкия проток, икономическият растеж на България през 2026 г. би могъл да се свие до едва 0.5%. Това би било резултат от рязко поскъпване на енергийните ресурси и значителни смущения в глобалните вериги на доставки.
При по-реалистичен сценарий, който предвижда прекратяване на военните действия до средата на 2026 г., растежът на БВП се очаква да достигне 1.9%. Според Фискалния съвет, този сценарий предполага класически шок на предлагането, подобен на този от 70-те години, но с по-ограничен мащаб и продължителност.
В най-оптимистичния сценарий, при който конфликтът бъде разрешен в краткосрочен план, икономиката на България може да отбележи растеж от 2.5% през 2026 г. Това би се дължало на сравнително бързо възстановяване на търговските потоци и стабилизиране на цените на енергията.
Общото между трите сценария е, че всички те предвиждат забавяне на икономическия растеж в сравнение с предходните години. В базовия сценарий, който предполага продължителни смущения, Фискалният съвет предупреждава за риск от стагфлация – комбинация от висока инфлация и нисък икономически растеж. Това би имало сериозни последици за българските домакинства и бизнеса, тъй като би довело до намалена покупателна способност и затруднения в инвестиционната активност.
Фискалният съвет отбелязва, че България е особено уязвима към ценовите шокове на енергийните пазари поради високата си зависимост от внос на петрол и газ. Всички сценарии потвърждават необходимостта от ускоряване на енергийната диверсификация и насърчаване на енергийната ефективност, за да се намали уязвимостта на икономиката към подобни сътресения в бъдеще.
В заключение, макар точният ефект от войната в Персийския залив върху българската икономика да остава несигурен, прогнозите на Фискалния съвет подчертават необходимостта от гъвкавост и готовност за адаптиране към бързо променящата се международна среда. Бизнесът и правителството трябва да бъдат подготвени за различни сценарии, за да минимизират негативните последици и да се възползват от възможностите, които могат да възникнат в условия на нестабилност.