Фискалният съвет на България публикува своята пролетна макроикономическа прогноза за 2026 г., която очертава три възможни сценария за развитието на икономиката – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен. Всички те обаче са белязани от геополитическата несигурност, породена от продължаващия конфликт в Близкия изток, който според експертите се проявява като класически „шок в предлагането“, напомнящ на петролните кризи от 70-те години.

Три сценария за икономическото развитие

При реалистичния сценарий, оценен с 60% вероятност, се очаква икономиката на България да продължи да расте с темп от 2.5% през 2026 г., а средногодишната инфлация да достигне 4.2%. Конфликтът в Близкия изток в този вариант се очаква да приключи до средата на следващата година, което ще ограничи негативните му ефекти върху глобалните вериги на доставки и цените на енергията.

Песимистичният сценарий, с вероятност 20%, предвижда продължаващи логистични смущения през третото тримесечие на 2026 г., които ще ограничат растежа на БВП до 1.9%, а инфлацията ще се ускори до 4.6%. В този вариант се очаква и търговският недостиг да нарасне с около 1.4 млрд. евро.

Най-тежкият сценарий, също с 20% вероятност, допуска спиране на до 60% от търговските потоци през Ормузкия пролив, както и преки военни щети върху енергийната инфраструктура. Според този вариант реалният растеж на БВП ще се срине до едва 0.5%, а инфлацията ще се повиши до 5%. Възстановяването на доставките се очаква едва в началото на 2027 г.

Прогнозите на БНБ

Българската народна банка (БНБ) също е представила свои прогнози за инфлацията, които като цяло са по-оптимистични от тези на Фискалния съвет. В базовия си сценарий БНБ очаква инфлация от 3.7%, при усложнен сценарий – 4.4%, а при силно неблагоприятен – 4.9%.

Разликата в прогнозите между двете институции подчертава високата степен на несигурност около макроикономическите перспективи на България през 2026 г.

Рискове и предизвикателства

Фискалният съвет предупреждава, че дори и при реалистичния сценарий, българската икономика остава уязвима към външни шокове, особено тези, свързани с енергийната сигурност. Възможността за ескалация на конфликта в Близкия изток и последващи проблеми с доставките на енергийни ресурси може да доведе до стагфлация – комбинация от висок растеж на цените и нисък икономически растеж. Това би имало сериозни последици за бизнеса и домакинствата в страната.

В този контекст, според експертите, е от ключово значение да се предприемат навременни мерки за ограничаване на негативните ефекти от евентуален енергиен шок. Сред тях са диверсификацията на енергийните източници, повишаване на енергийната ефективност и подкрепа за уязвимите групи от населението.