Икономистът Георги Вулджев предлага пакет от три реформи, насочени към постигане на балансиран държавен бюджет без увеличаване на данъците или намаляване на социалните разходи. Според анализа му, публикуван в epicenter.bg, целта може да бъде постигната чрез ограничаване на разходите за сигурност и правосъдие, съкращаване на централната администрация и реформа в структурата на местното самоуправление.
Основната теза на Вулджев е, че България харчи значително повече от средното за Европейския съюз за поддържане на вътрешна сигурност и съдебна система. По данни на анализатора, разходите в този сектор възлизат на около 3% от БВП, докато средното за ЕС е около 1%. За сравнение, държави като Ирландия и Дания поддържат нива от около 1% от БВП за вътрешна сигурност и съдебна система.
Вулджев предлага намаляване на разходите за полиция и съдебна система с приблизително 2/3, което би довело до значителни икономии в бюджета. Той аргументира предложението си с факта, че България е сред страните с най-високи разходи за тези сектори в ЕС, без това непременно да води до по-високо качество на правосъдието или по-ефективна сигурност.
Втората ключова реформа, предложена от икономиста, е намаляване на централната администрация наполовина. В момента разходите за централна администрация в България възлизат на 2% от БВП, докато в Дания този процент е едва 1%. Вулджев посочва и друг показател – на 1000 българи се падат 8.75 чиновници, докато средното за ЕС е 6.8. Според него, по-ефективната организация и дигитализация на администрацията биха позволили съкращаване на щата без влошаване на качеството на услугите.
Третата реформа е свързана с местното самоуправление и предвижда окрупняване на общините. Вулджев настоява всяка община да обслужва минимум 20 000 души. Той е убеден, че това ще доведе до по-ефективно използване на ресурсите, по-добро планиране и по-качествени услуги за гражданите. Окрупняването на общините според него е ключово за ограничаване на административната тежест и разходите на местно ниво.
Анализът на Вулджев показва, че трите реформи, приложени заедно, имат потенциала да намалят бюджетния дефицит до нива между 0.5% и 1.0% от БВП. Той дори допуска възможността за формиране на бюджетен излишък при прилагане на допълнителни мерки за оптимизация на разходите и повишаване на ефективността на публичния сектор.
Въпреки че предложенията на икономиста са конкретни и подкрепени с данни, предстои да се види дали те ще намерят подкрепа сред управляващите и дали ще бъдат приложени на практика. Със сигурност обаче анализът на Георги Вулджев поставя важни въпроси за ефективността на публичните разходи и необходимостта от структурни реформи в администрацията и местното самоуправление.