Илиян Филипов, финансовият благодетел на ПФК Ботев (Пловдив), вероятно никога няма да забрави последните три месеца. Три пъти „канарчетата“ имаха възможност да докажат превъзходството си над големия съперник Локомотив (Пловдив), но и трите опита завършиха с разочарование – загуба за Купата на България, загуба в редовния сезон и равенство в последното пловдивско дерби. Въпросът, който си задават феновете, е един: къде се обърка тактиката на Ботев и защо Локомотив продължава да бъде „червеният парцал“ за „жълто-черните“?

Отговорът най-вероятно се крие в комбинация от тактически грешки на треньора Лъчезар Балтанов, слаба креативност в атака и проблеми с мотивацията на някои от ключовите играчи. „Лъчо“, както е известен специалистът, е известен със своята упоритост, интелигентност и умението си да интегрира различни характери в един отбор. Въпреки това, срещу Локомотив той бе тактически надхитрен от Душан Косич.

Планът на Балтанов очевидно е бил Локомотив да поеме инициативата и да атакува, но сръбският треньор се оказа по-хитър. След изгонването на Емерсон още в 15-ата минута, Косич реши да остави топката на Ботев, залагайки на контраатаки. Това решение се оказа печелившо, тъй като „канарчетата“ изглеждаха безпомощни в опитите си да пробият защитата на съперника.

Скоростта и раздвижеността на крилата на Локомотив – Идриз и Иту, създадоха постоянна опасност, докато атаката на Ботев изглеждаше предвидима и лишена от свежест. Единствено младият Чимези Уилямс демонстрира желание и се опитваше да „шава“ в офанзивен план, но сам не можеше да носи офанзивната тежест на отбора.

Проблемът в атака се задълбочава от контузията на ключовия плеймейкър Тодор Неделев, чиято креативност е в основата на играта на Ботев. Липсата му бе осезаема, а Никола Илиев, който получи шанс като титуляр, не успя да се възползва. Над 60% от пасовете му бяха назад, а за 20-те минути на терена той не направи нищо запомнящо се. Сблъсъкът между двата отбора се превърна в горчив урок за Илиев, напомняйки за съдбата на млади таланти като Петър Андреев („Мбапе“), който също не успя да оправдае очакванията и днес е играч на Монтана, където също не получава достатъчно игрово време.

Друг проблем, който се очертава, е свързан с бранителя Николай Минков. Той вече е решил бъдещето си и е намерил нов отбор, но до юни остава футболист на Ботев. Мотаенето му с отговор за нов договор в продължение на 3-4 месеца разколебава доверието към него и създава напрежение в съблекалнята. Балтанов трудно може да разчита на играч, който вече мисли за следващата си дестинация.

В отбрана Ботев също има сериозни проблеми. Снажните защитници Симеон Петров и Солдо не успяха да спрат нидерландския нападател на Локомотив Цварц, който вкара единствения гол в мача с глава. Липсата на стиковка между двамата централни бранители бе очевидна, а ударите с глава на Цварц, който е отличен в играта във въздуха и умее да гардира топката, донесоха успеха на „смърфовете“.

За разлика от Балтанов, Душан Косич получава пълна подкрепа от собственика на Локомотив Христо Крушарски. Преди време феновете искаха оставката на сръбския специалист, но Крушарски застана зад него и сега бере плодовете на този подход. Подобна подкрепа липсва при Ботев, където треньорите често са подложени на сериозен натиск и бързо сменят треньорските си постове.

Въпросът, който остава открит, е дали Илиян Филипов ще продължи да подкрепя Балтанов или ще потърси ново решение. Вариант с бившия треньор Станислав Генчев бе „стъпкан“ заради „грешка на растежа“, а според мнозина, привличането на Ивелин Попов като спортен директор не би било удачно, тъй като отборът няма нужда от излишни интриги.

Едно е ясно – Ботев (Пловдив) има нужда от дългосрочна спортно-техническа стратегия и повече подкрепа за треньора. В противен случай, „червеният парцал“ на Локомотив ще продължи да бъде символ на провалени очаквания и пропуснати възможности за „канарчетата“.