Министърът на енергетиката Трайчо Трайков проведе работна среща с представители на Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК), на която бяха очертани основните приоритети за енергийния преход, индустриалните инвестиции и енергийната сигурност на страната. В центъра на разговорите бяха ускоряването на концесионните процедури, бъдещето на ядрената енергетика в България с акцент върху проектите на АЕЦ „Козлодуй“ и развитието на възобновяемите енергийни източници, включително нови ПАВЕЦ мощности и офшорна вятърна енергия.
По време на срещата министър Трайков потвърди ангажимента на българското правителство за прилагане на европейски практики с цел ускоряване и прозрачност на концесионните процеси. Той обърна внимание и на ключовата роля на Фонда за сигурност на енергийната система, който подпомага както битовите, така и небитовите потребители и допринася за стабилността на топлофикационния сектор. „Двата хидроагрегата на ПАВЕЦ „Чаира“ вече функционират и допринасят за баланса на електроенергийната система на страната“, подчерта министър Трайков.
Представителите на ФБТИК поставиха въпроси, свързани с оптимизиране на процеса между подписването на концесионни договори и стартирането на експлоатацията. Те изразиха и опасения относно разпределението на средствата от Модернизационния фонд по ревизираната директива за търговия с емисии (EU ETS), като настояха за по-голяма предвидимост и прозрачност в процедурите.
В преговорите за новите мощности на АЕЦ „Козлодуй“ е заложено изискване за максимално включване на местни компании и работна сила. В момента се извършва оценка на потенциала за офшорна вятърна енергия в България, като се идентифицираха десет нови локации за изграждане на ПАВЕЦ. Очаква се инсталираните фотоволтаични мощности да достигнат 6 780 MW до 2030 г., след като вече са се утроили спрямо 2022 г.
Министър Трайков информира, че Европейската комисия е нотифицирала мерките за подкрепа на енергоинтензивни предприятия, както и удължаването на дерогацията за дружествата на „Лукойл“ в България за срок от шест месеца, което предотврати възможна енергийна криза през зимния сезон. Предстоят и консултации със заинтересованите страни по Индикативната работна програма за 2025-2026 г., които ще дадат възможност за по-широк диалог и обсъждане на приоритетите в сектора.