Според данни на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат, България е приключила 2024 г. с бюджетен дефицит от 4,113 млрд. евро, или 3,5% от БВП. Това надхвърля лимита от 3% по Маастрихтските критерии за присъединяване към еврозоната, което поставя страната на ръба на сериозна фискална криза, предупреждава анализаторът Стефан Антонов в публикация за Glasove.com.
Анализът подчертава, че подобен резултат е сигнал за дълбоки структурни проблеми във финансовата политика, които са се задълбочавали през последните години. Според автора, това е резултат от политиката на предишни финансови министри, включително Асен Василев, който е обвиняван в теглене на заеми за близо 40 млрд. лева (приблизително 20 млрд. евро) и в източване на фискалния резерв на страната.
В началото на 2024 г. Народното събрание дори забрани на Асен Василев да харчи средства от бюджета заради изчерпването на фискалния резерв. По-късно през годината правителството беше принудено да изтегли 1,4 млрд. евро от капитала на Българската банка за развитие (ББР), за да компенсира част от дефицита. Въпреки тези мерки, прогнозите за 2025 г. сочат, че дефицитът може да достигне до 6-7% от БВП, ако не бъдат предприети сериозни реформи.
В анализа се посочва, че бившият финансов министър Симеон Дянков е признал за политическа намеса в отчитането на бюджетните данни, което допълнително поставя под съмнение достоверността на финансовите отчети в миналото. Бившият премиер Иван Костов също е заявявал, че съществува риск от свръхдефицит.
Съгласно публикацията, България вече е влязла в дългова спирала, която ще бъде трудно да бъде прекъсната. Приемането на еврото, което се очаква през 2026 г., допълнително ще усложни ситуацията, тъй като страната ще загуби възможността да девалвира своята валута като инструмент за справяне с икономически трудности. Очаква се да последват болезнени социални мерки и ограничаване на публичните разходи, за да се стабилизира икономическата ситуация.