Свръхдефицитът на България: от политическо прикриване до икономически шок

България официално регистрира свръхдефицит в бюджета за 2024 г., достигайки 3.5% от БВП или 4.113 млрд. евро, съобщават данни на НСИ и Евростат. Това превишение на допустимия праг от 3% предизвика сериозни опасения сред анализатори и бивши финансови министри, които предупреждават за реална икономическа и фискална криза.

Според публикация в изданието „Гласове“, авторът Стефан Антонов твърди, че данните за дефицита са били манипулирани с цел да се осигури зелена светлина за приемането на България в еврозоната. Той подчертава, че е предупреждавал за възможния свръхдефицит повече от година, но сигналите му не са били взети под внимание.

Бившият премиер Иван Костов също е изразил тревога за риска от дефицит, надхвърлящ 3% още преди окончателното обявяване на данните. По думите му, политическият натиск върху финансовите институции е довел до подценяване на реалните проблеми в бюджета.

Симеон Дянков, бивш министър на финансите, признава за наличие на политическа намеса в процеса на отчитане на бюджетните данни. Той коментира, че подобни практики са опасни за устойчивостта на публичните финанси и могат да доведат до сериозни последици в краткосрочен и дългосрочен план.

Най-сериозните критики обаче са насочени към бившия финансов министър Асен Василев. Според анализатори, именно по негово време са били заложени основите на структурния дефицит и дълговата спирала. По време на неговите мандати държавата е изтеглила заеми за близо 40 млрд. лв., което е допринесло за влошаване на финансовото състояние.

Прогнозите за 2025 г. са още по-песимистични. Неофициални оценки сочат, че дефицитът може да достигне 6% от БВП, което ще наложи нови заеми в размер на до 7% от БВП. Това поставя новото правителство пред изключително труден избор – повишаване на данъци и осигуровки, съкращаване на публични инвестиции или комбинация от двете мерки.

В опит да овладее ситуацията, Министерството на финансите вече предприе стъпки за изтегляне на 1.4 млрд. евро от капитала на Българската банка за развитие (ББР). Тази мярка обаче е временна и не решава структурните проблеми.

Анализатори предупреждават, че ако не бъдат предприети адекватни мерки, България рискува да изпадне в икономическа криза с продоволствен характер, подобно на събитията от 1997 г. Социалната цена на необходимите реформи ще бъде висока, а правителството ще трябва да балансира между финансовата стабилност и общественото недоволство.