Строителният сектор в България завършва 2025 г. в режим на ускорение, който рядко се вижда едновременно по толкова много показатели. В паричен еквивалент произведената продукция достига около 14,6 млрд. евро, или с 17,2% повече спрямо година по-рано. На този фон общата икономика нараства с 3,1%, а брутната добавена стойност в строителството се разширява с 6,5% до приблизително 5,3 млрд. евро. За предприемачите това е ясен сигнал, че секторът остава сред двигателите на вътрешното търсене, но зад силните числа вече се оформя по-сложна картина.
Икономическият преглед на Камарата на строителите в България, изграден върху масивите на Националния статистически институт и Евростат, показва пазар, който расте по-бързо от средното за Европа, но не е в равновесие. По съпоставимата европейска методика строителната продукция в ЕС-27 се повишава едва с 0,5% през 2025 г., докато при България увеличението е 5,6%. Това поставя страната сред лидерите в Съюза, след Словения, Чехия и Латвия. Въпросът за бизнеса вече не е дали има активност, а доколко този растеж е устойчив.
Секторът расте, но растежът е неравномерен
Най-силният импулс идва от специализираните строителни дейности, където продукцията нараства с 25,7% до около 5,2 млрд. евро. Това е важен сигнал за малките и средните компании, защото именно в този сегмент най-често се концентрират подизпълнители, инсталационни фирми, довършителни работи и нишови услуги. Строителството на сгради също се разширява убедително, с 16,4% до приблизително 5,6 млрд. евро, докато при съоръженията ръстът е по-умерен, 8,5%, до близо 3,9 млрд. евро.
Къде се вижда ускорението
- Общата строителна продукция достига около 14,6 млрд. евро.
- Брутната добавена стойност в строителството се повишава до приблизително 5,3 млрд. евро.
- Специализираните дейности са най-бързо растящият сегмент.
- Жилищният и сградният пазар продължават да захранват обемите.
| Показател | 2025 г. | Промяна | Сигнал за бизнеса |
|---|---|---|---|
| Обща строителна продукция | около 14,6 млрд. евро | +17,2% | Силен пазарен обем и активни поръчки |
| Брутна добавена стойност | около 5,3 млрд. евро | +6,5% | Секторът изпреварва икономиката |
| Наети лица | 129,3 хил. | -6,4% | Ограничен кадрови ресурс |
| Инвестиции в ДМА | около 1,2 млрд. евро | -27,7% | По-слаб капацитет за модернизация |
Тази структура на растежа е важна. Когато специализираните дейности изпреварват общия сектор, това често означава, че строителният цикъл навлиза в фаза на по-интензивно изпълнение и довършване, а не само на подготвителна активност. За предприемачите това отваря възможности по веригата на стойността, но и повишава риска от ценови натиск при услугите с по-висока експертиза.
Парадоксът на пазара на труда
Най-ясният дисбаланс през 2025 г. е на пазара на труда. Наетите по трудово и служебно правоотношение в строителството намаляват с 6,4% до 129,3 хил. души, въпреки че продукцията върви рязко нагоре. В същото време безработните в сектора се свиват с 22% до 10,3 хил. души. Това не прилича на охлаждане на пазара, а на затягане на предлагането на труд: компаниите имат работа, но не и достатъчно налични хора.
Този натиск вече се вижда в цената на труда. Средната годишна заплата в строителството достига приблизително 13,1 хил. евро, което е увеличение от 12,1% на годишна база. Още по-показателно е, че общите разходи на работодателите за труд нарастват с 22,3% до близо 1,95 млрд. евро. За мениджърите това означава две неща едновременно: приходният потенциал расте, но маржовете ще зависят все по-силно от производителността, организацията на екипите и способността да се задържат квалифицирани кадри.
Инвестициите изостават от бума
Втората голяма слабост в картината е капиталовата база. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в строителството спадат с 27,7% до около 1,2 млрд. евро. Това е рязко понижение на фона на рекордната продукция и подсказва, че част от фирмите увеличават обемите без същия темп на обновяване на техника, машини и оборудване. Краткосрочно това може да изглежда рационално, особено ако компаниите пазят ликвидност. Средносрочно обаче създава риск секторът да работи близо до капацитета си без достатъчна технологична подмяна.
За малкия и средния бизнес тук има двоен сигнал. От една страна, забавените инвестиции могат да задържат търсенето на външни услуги, наем на техника и специализирани подизпълнители. От друга, ако модернизацията продължи да се отлага, ценовата конкуренция лесно ще се прехвърли в проблема с качеството, сроковете и недостига на капацитет. Това е особено чувствително в среда на растящи разходи за труд.
Портфейлът от нови проекти остава силен
Наличният проектен поток засега не подсказва рязко забавяне. През 2025 г. са издадени 13 774 разрешения за строеж на нови сгради, което е ръст от 10,4%. Започнато е строителството на 9 225 нови сгради, или с 7,1% повече, а въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради достигат 5 509, с увеличение от 5,9%. Това е последователна верига от индикатори, която показва, че активността не е еднократен пик, а по-скоро продължаващ цикъл.
Регионалната картина също е показателна. Област Пловдив води както по издадени разрешения за жилищни сгради, 1 628, така и по започнато жилищно строителство, 1 221 обекта. За бизнеса това е важен ориентир къде се концентрира следващата вълна на търсене и къде конкуренцията за терени, кадри и подизпълнители вероятно ще остане най-остра.
Какво означава това за 2026 г.
Строителството влиза в новия период с впечатляващ обем, но и с два структурни дефицита: хора и капитал. Ако недостигът на кадри се задълбочи, секторът ще продължи да качва възнагражденията и да пренарежда веригите на подизпълнение. Ако инвестициите в активи не наваксат, продуктивността ще стане основният лимит за растеж. Затова 2025 г. може да се окаже не просто година на силни резултати, а повратна точка, в която строителният бум започва да се дели на устойчив растеж и растеж на всяка цена.
За предприемачите и собствениците на фирми изводът е ясен: пазар има, но печеливши ще бъдат онези компании, които управляват едновременно обемите, хората и инвестиционната дисциплина. В момента строителството в България не страда от липса на търсене. По-големият въпрос е дали секторът може да запази темпото, без да се изчерпва отвътре.