Спасяването на храна като бизнес: историята на българския стартъп Foody.to

Идеята, че устойчивостта може да се превърне в работещ бизнес модел, отдавна не е нишова теза. В България един от ясните примери за това е Foody.to – първото българско уеб приложение за спасяване на храна, създадено от сестрите Светослава и Деница Симеонови заедно с техния партньор Любомир Върбанов. Проектът започва като естествено продължение на интерес към храната и градската култура, а днес се развива като платформа, която свързва заведения, потребители и корпоративни клиенти около обща цел: по-малко разхищение и по-добро използване на наличния ресурс.

Историята започва през 2016 г., когато Светослава и Деница Симеонови стартират кулинарния Instagram блог Sofia2Go. Първоначално това е хоби проект, насочен към откриването и представянето на интересни места за храна в София. С времето обаче натрупаният поглед върху ресторантьорския сектор ги отвежда до по-голям проблем – системното изхвърляне на годна за консумация храна.

Решаващият момент идва по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. Тогава двете сестри започват по-задълбочено пазарно проучване и виждат колко сериозен е проблемът в ежедневната работа на заведенията. По техни наблюдения един малък ресторант може да губи средно между 10 и 15 порции дневно. На този фон глобалната картина е още по-категорична: всяка година по света се изхвърлят приблизително 1,3 млрд. тона храна, а в Европейския съюз средно по 30 кг на човек годишно. В същото време 36 милиона души в ЕС не могат да си позволят топъл обяд през ден.

От идея към платформа

Официалният старт на Foody.to е през април 2021 г. с базова версия на сайта и първите шест партньорски обекта на улица „Оборище“ в София. Началната инвестиция е скромна – около 2556 евро, като основният принос не е под формата на голям капитал, а на лично време, експертиза и постоянство. Именно това е един от най-важните предприемачески уроци в историята на компанията: устойчивите модели не винаги започват с голямо финансиране, а често с ясно разпознат проблем и дисциплина в изпълнението.

Вдъхновение за създателите дава финландското приложение ResQ Club, но българският модел е адаптиран към местния пазар. Foody.to работи с храна, която е напълно годна за консумация, но по различни причини не е реализирана в стандартния търговски цикъл. Платформата предлага задължителна отстъпка от поне 10%, като средното намаление е около 30%. При т.нар. „магически кутии“, особено от пекарни, отстъпките достигат 40-50%.

Тази логика решава два проблема едновременно. За бизнеса тя означава възможност да намали загубите и да монетизира наличност, която иначе би била изхвърлена. За клиента това е достъп до по-изгодна покупка без компромис с качеството. Така устойчивостта излиза от сферата на добрите намерения и влиза в полето на измеримата ефективност.

Хората зад Foody.to

В основата на проекта стои съчетание между управленски, технологичен и обществен опит. Светослава, позната и като Сиси Симеонова, е магистър-инженер с международен професионален опит в Япония, Германия и Португалия. Тя има и сертификация Lean Six Sigma Black Belt – детайл, който добре обяснява защо Foody.to се развива не просто като кауза, а като процесно ориентиран бизнес. По-късно тя напуска корпоративна позиция в швейцарска компания, за да се посвети изцяло на начинанието.

Деница Симеонова е съосновател на проекта и участва още в ранния етап със Sofia2Go. Нейното име е познато и от публичната сфера, тъй като е бивш депутат от „Продължаваме промяната“. В рамките на Foody.to обаче ролята ѝ е свързана с изграждането на концепцията и развитието на инициативата като предприемачески проект.

Техническата основа идва от Любомир Върбанов – програмист, технически директор и съдружник. Той създава и поддържа платформата, като по наличните данни е вложил труд, оценяван на стотици хиляди евро. Това е типичен пример за стартъп, в който технологията не е просто инструмент, а ключов актив, върху който стъпва цялата бизнес логика.

Моделът: от B2C към B2B

Foody.to не остава само в модела директно към крайни клиенти. С развитието си компанията започва да изгражда и B2B линия, включително корпоративен кетъринг и партньорства с компании от ИТ и банковия сектор. Така платформата разширява обхвата си от индивидуалното потребление към решения за организационна среда, където планирането на храна и контролът върху отпадъка също са чувствителни теми.

Показателно е, че основната аудитория на платформата не са студенти, а млади професионалисти на възраст между 25 и 40 години. Това подсказва, че пазарът за подобни услуги вече се движи не само от ценова чувствителност, а и от промяна в ценностите на активната градска средна класа.

Успоредно с това екипът развива и образователна дейност чрез обучения и кулинарни курсове, свързани с принципите на нулев отпадък. Този компонент е важен, защото разхищението на храна не е само проблем на ресторантите. Около 50% от него се случва в домакинствата, докато хорека секторът формира между 10 и 15% от общия проблем. С други думи, за да има реален ефект, моделът трябва да променя и навици, а не само продажбени канали.

Инвестиции, партньори и следваща стъпка

През 2022 г. Иновейшън Кепитъл Фонд влиза в компанията с инвестиция от 50 000 евро срещу 10% дял. За стартъп в ранна фаза това е важен сигнал за валидиране на модела. В края на същата година започва и партньорството с Glovo, което добавя логистичен слой към услугата и увеличава достъпа до по-широка потребителска база. Допълнителен елемент в екосистемата е възможността за използване на ваучери чрез Pluxee.

Към 2025 г. Foody.to има над 13 000 потребители и екип от пет души. Следващата заявена цел е излизане извън България, с фокус върху Гърция и по-широко върху Източна Европа. Аргументът за гръцкия пазар е прагматичен: туризмът има дял от над 30% в икономиката, а хотелите и обектите с бюфетно хранене генерират значителни количества излишна храна. Именно там моделът за спасяване на готова продукция може да намери естествено приложение.

Историята на Foody.to показва, че добрата предприемаческа идея не винаги се ражда в лаборатория или фонд за рисков капитал. Понякога тя започва с наблюдение върху ежедневен проблем, с малък екип и с готовност да се работи дълго преди мащабът да стане видим. В случая със сестрите Симеонови и Любомир Върбанов резултатът е компания, която превръща загубата в стойност и поставя устойчивостта в центъра на един напълно пазарен модел.