Българската икономика се намира на кръстопът, предупреждават двама водещи експерти – бившият социален министър Христина Христова и бившият председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според тях, зад данните за ръст на доходите и номинално икономическо развитие се крият сериозни структурни проблеми, които могат да доведат до дългосрочни негативни последици.
Ключов показател за тревожните тенденции е инфлацията. През април 2025 г. тя достигна 6.2% на годишна база, като според Христова това е частично резултат от предварително повишаване на цените от бизнеса в очакване на по-строг контрол след приемането на еврото. Въпреки че през първите три месеца на годината инфлацията отбеляза спад, рязкото ускоряване през април показва, че натискът върху цените остава висок.
Експертите са единодушни, че ръстът на доходите през последните години е постигнат по изкуствен начин – чрез заеми и задлъжняване, а не чрез реално повишаване на производителността. Христина Христова посочва, че минималната работна заплата и пенсиите са нараснали с над 80%, а средната заплата – с около 60%. Васил Велев допълва, че този ръст е „помпане на балон“, който в крайна сметка ще се спука и ще удари конкурентоспособността на българската индустрия.
Според Велев, най-голямата заплаха за индустриалния сектор идва от високите цени на енергията и Зелената сделка на ЕС. Той предупреждава, че автоматичните механизми за увеличение на заплатите в публичния сектор също допринасят за инфлационния натиск и настоява за тяхното премахване. Христова от своя страна подкрепя идеята за временно спиране на плащанията за въглеродни емисии, за да се облекчи тежестта върху бизнеса.
Двамата експерти подчертават необходимостта от фискална дисциплина и преразглеждане на екологичните политики. Те са категорични, че без целенасочени мерки за подкрепа на бизнеса и ограничаване на раздутите разходи, българската икономика рискува да навлезе в период на застой и нестабилност.
Въпреки тези предупреждения, България остава страната с най-голям реален ръст на доходите в ЕС през последните години. Това обаче, според експертите, не бива да създава илюзия за устойчиво развитие, а напротив – трябва да бъде сигнал за необходимост от дълбоки структурни реформи.