Нови публични твърдения за начина, по който се предоставя държавна охрана, отвориха отново дебат за обхвата, отчетността и реалната функция на Националната служба за охрана. Криминалистът Иван Савов заяви, че през 2015 г. народен представител сам е написал заплашително писмо, за да получи охрана. Името на депутата не беше назовано, а в публичното пространство не бяха представени документи или други доказателства, които да потвърдят тезата.
Изказването на Савов беше направено на 7 май 2026 г. в контекста на по-широк разговор за службите за сигурност и начина, по който държавният ресурс се използва в полза на политическия елит. Тъкмо затова темата излиза извън рамката на поредния медиен спор. Когато се поставя въпрос дали охраната се активира по реална необходимост или по субективни мотиви, това неизбежно засяга доверието в институциите и начина, по който обществото оценява справедливото разпределение на публичния ресурс.
Савов обвърза случая от 2015 г. с по-широк проблем в системата на вътрешната сигурност. По думите му постоянната смяна на ръководители в МВР е стигнала до нива, които затрудняват оперативната устойчивост и управленската последователност. Това, макар и също да остава в сферата на оценките, е важен акцент, защото честите кадрови рокади обикновено водят до кратък хоризонт на управление, по-слаб контрол и по-трудно проследяване на отговорността. За бизнеса и местните работодатели подобна нестабилност означава по-ниска предвидимост на институционалната среда.
Критиките към НСО се разширяват
В разговора се включи и експертът по сигурността проф. Николай Радулов, който очерта още по-критична картина. Според него НСО постепенно е натрупала допълнителни задачи, които се отдалечават от класическата логика на охранителна служба. Той твърди, че с времето част от дейността е започнала да включва и лични услуги за хора във властта, вместо да се концентрира единствено върху защитата на лица и обекти с висок риск.
Радулов даде примери, които, ако бъдат потвърдени, биха поставили сериозни въпроси за вътрешния контрол и управленската култура в службата. Сред тях са твърдения, че служители са били използвани за придвижване на деца до училище и дори за дейности без връзка с пряката охрана, като разходка на домашни любимци. Той добави и оценка, че подобна практика е насърчила изкривяване в кариерното развитие, при което лоялността към властимащите измества професионалния критерий.
Основни участници и тези
| Лице | Роля | Основен акцент |
|---|---|---|
| Иван Савов | Криминалист | Твърди, че през 2015 г. депутат е инсценирал заплаха, за да получи охрана, и предупреждава за проблеми в управлението на МВР. |
| Проф. Николай Радулов | Експерт по сигурността | Описва НСО като структура, натоварена с допълнителни и спорни функции, включително лични услуги за представители на властта. |
Макар и непотвърдени, тези твърдения са чувствителни, защото засягат институция, която работи с висок публичен ресурс и със специален статут. НСО по дефиниция трябва да изпълнява строго определени функции, свързани със сигурността на конкретни длъжностни лица и стратегически обекти. Всеки сигнал, че тази рамка може да е разширявана неформално, променя разговора от кадрова критика към въпрос за публично управление и контрол върху властта.
Защо темата е важна и за бизнеса
За предприемачите, мениджърите и собствениците на малък и среден бизнес подобни казуси не са страничен политически шум. Те са индикатор за качеството на институционалната среда. Когато държавни служби се възприемат като инструменти за привилегировано обслужване, това влияе пряко върху усещането за равнопоставеност, правна сигурност и ефективност на публичните разходи. А точно тези фактори стоят в основата на инвестиционните решения, отношенията с администрацията и дългосрочното планиране.
В икономическа среда, в която компаниите очакват ясни правила и последователност, всяко съмнение за отклоняване на ресурс към неформални цели подкопава доверието. Това важи особено силно за България, където малките и средните предприятия често работят с ограничен буфер срещу административен риск. Ако държавният апарат изглежда насочен към обслужване на отделни фигури, а не към защита на обществения интерес, цената се плаща не само политически, но и икономически чрез по-ниска предвидимост и по-слаба готовност за разширяване на бизнеса.
- Твърдението за писмото от 2015 г. остава без публично представени доказателства.
- Името на народния представител не е посочено.
- Критиките към НСО са част от по-широк спор за границите на държавната охрана.
- В наличните данни липсва официална позиция от засегнатите институции.
Именно затова следващата важна стъпка не е ескалация на внушенията, а институционална яснота. Ако подобни обвинения са неоснователни, те трябва да бъдат категорично опровергани. Ако в тях има елемент на истина, обществото има право да получи отговор как са вземани решенията, кой е носил отговорност и какви механизми за контрол са действали в конкретния момент. За бизнес общността това не е абстрактен морален въпрос, а част от по-широката тема за качеството на управлението.
Случаят показва и друго: в сферата на сигурността репутационният риск е почти толкова важен, колкото и оперативният. Когато публичната роля на една служба бъде поставена под съмнение, възстановяването на доверие изисква повече от формално обяснение. Нужно е ясно разграничаване между законов мандат, реални задачи и персонално удобство на властта. Без такова разграничение критиките ще продължат да се трупат, а всяка следваща подобна история ще тежи още повече върху институционалния авторитет.