Съдът на Европейския съюз потвърди правото на България да коригира схемата за т.нар. „френска безработица“, при която годишно се изразходват 70 млн. евро публичен ресурс по модел, който не отразява реалния осигурителен принос. Решението, публикувано на 24 април 2026 г. от 24chasa.bg, се възприема като победа на принципа, че социалната система е за подкрепа, а не бизнес модел за източване на средства от европейската социална система.

Какво представлява „френската безработица“?

Т.нар. „френска безработица“ е практика, при която граждани на страни членки на ЕС, които са работили кратко време в друга държава, получават обезщетения за безработица от тази държава, без да имат реален и дългосрочен осигурителен принос. В случая става въпрос за български граждани, работили във Франция, които след уволнение получават обезщетения от българския Национален осигурителен институт (НОИ), въпреки че осигурителните им вноски са минимални или кратковременни.

Решението на Съда на ЕС

С решението си съдът в Люксембург отхвърли аргументите на засегнатите лица, които твърдяха, че българските власти нарушават европейското право за свободно движение на работници. България доказа, че моделът на изплащане не отразява реалния принос на лицата към осигурителната система и че става дума за злоупотреба с европейските правила.

Финансовите измерения

Източването на средства чрез тази схема беше оценено на около 70 млн. евро годишно – сериозна сума, която ощетява българските осигурени лица и допълнително натоварва бюджета. Данните сочат, че през последната година броят на получателите на обезщетения по тази схема е намалял с близо 3000. В миналото обаче българските съдилища често постановяваха противоречиви решения, като някои магистрати присъждаха обезщетения над 2000 евро на „френски безработни“, докато други отхвърляха исковете.

По-широкият контекст

Решението на Съда на ЕС е важен сигнал, че свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз не означава свободно източване на социалните системи. То поставя ясна граница между законното упражняване на правото на труд и злоупотребата с европейските правила. България, като пълноправен член на еврозоната от януари 2026 г., показа, че е готова да защитава интересите на своите граждани и да прилага принципите на справедливост и солидарност в социалната система.

Това решение ще има и превантивен ефект, тъй като ще обезкуражи подобни практики в бъдеще. За българските работодатели и работещи то е знак, че системата на социално осигуряване ще бъде по-устойчива и справедлива.