Българската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства, след като бюджетният дефицит достигна рекордна стойност от 1,75 милиарда евро към края на април 2025 г. Това е първият път, в който месец април завършва на дефицит – приблизително 230 милиона евро, при положение че исторически салдото за този месец е плюс около 209 милиона евро. Експертите предупреждават, че ръстът на разходите в публичния сектор, съчетан с липсата на ефективна антиинфлационна политика, може да доведе до стагфлация.
Причини за дефицита
Основен фактор за увеличените разходи е индексацията на пенсиите с 8,6% от юли 2024 г., както и заложеният ръст на възнагражденията в публичния сектор от януари 2025 г., който бе изплатен със задна дата през април. Това доведе до рязко увеличение на разходите в бюджета, което не беше компенсирано от достатъчен ръст на приходите.
Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет, подчертава, че проблемът не е в приходите, а в разходите. Автоматизмът при увеличаването на заплатите в публичния сектор създава натиск върху частния сектор да ги догонва. Според него ръстът на заплатите за април е от порядъка на 30% именно поради изплащането на натрупаните увеличения от началото на годината.
Инфлационен натиск
Боян Митракиев, изпълнителен директор на КРИБ, обръща внимание на дисбаланса между паричната маса и произведените стоки и услуги. Той отбелязва, че паричното предлагане се увеличава с близо 20%, докато произведените стоки и услуги намаляват с близо 10%. Това води до нарастване на цените, тъй като увеличеното потребление изпреварва производството.
Митракиев допълва, че проблемът идва от публичния сектор, в който работят 660 хиляди души – над средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той подчертава, че заемите в публичния сектор водят до потребление, което се излива към чужди икономики като Турция, Китай и Италия. Според него България е изправена пред риск от „румънски сценарий“ на стагфлация – едновременно висок инфлационен натиск и забавяне на икономическия растеж.
Последици и необходими мерки
И Дацов, и Митракиев са единодушни, че е необходимо спешно намаляване на неефективните разходи. Дацов настоява за структурни реформи в публичния сектор, докато Митракиев подчертава нуждата от ефективна антиинфлационна политика и контрол върху паричното предлагане.
Новото правителство ще трябва да предприеме решителни мерки за овладяване на бюджетния дефицит и ограничаване на инфлационния натиск. В противен случай България рискува да изпадне в икономическа стагнация, която ще се отрази негативно върху бизнеса, инвестициите и жизнения стандарт на гражданите.