Бюджетният дефицит на България през април 2026 г. е достигнал 1,75 млрд. евро, или 1,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), показват последните данни на Министерството на финансите. Това представлява значително увеличение спрямо 1 млрд. евро (0,8% от БВП) година по-рано, съобщиха от ведомството.

Въпреки ръст на приходите с 1,5 млрд. евро до 14,1 млрд. евро, разходите на държавата са нараснали с още по-бързи темпове – от 13,5 млрд. евро през април 2025 г. до 15,8 млрд. евро през април 2026 г. Този дисбаланс в динамиката между приходите и разходите е основната причина за разширяването на бюджетния дефицит, коментират икономисти.

Ръстът на приходите се дължи основно на увеличените данъчни постъпления и външно финансиране, но той не е достатъчен, за да компенсира нарастващите разходи. Сред основните фактори, довели до по-високи разходи, са индексацията на пенсиите с 8,6%, по-високите заплати в публичния сектор, както и капиталовите инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В същото време, по-високите лихви по държавния дълг също оказват натиск върху бюджета.

Фискалният резерв на страната също е намалял съществено. От 8 240,8 млн. евро към 31 януари 2026 г. той е спаднал до 5 855,6 млн. евро към 31 март 2026 г., което представлява намаление от 2,4 млрд. евро за три месеца. Към момента няма публикувани данни за фискалния резерв към края на април, но тенденцията показва, че той продължава да намалява в резултат на нарастващия дефицит.

Кабинетът на служебния премиер Андрей Гюров, който управлява страната в последната фаза на своя мандат, е изправен пред предизвикателството да овладее бюджетния дефицит и да гарантира стабилността на публичните финанси. Икономистите предупреждават, че ако тази тенденция се запази, България може да изпита затруднения при поддържането на фискалната си стабилност, особено в случай на икономическо забавяне.

Според анализатори, за да се ограничи дефицитът, е необходимо правителството да предприеме спешни мерки за ограничаване на разходите и за увеличаване на приходите. Сред възможните мерки са оптимизация на държавните разходи, подобряване на събираемостта на данъците и ускоряване на изпълнението на проектите по ПВУ, които могат да стимулират икономическия растеж и да увеличат данъчните приходи.