Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) и управител на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев предупреди, че продължаващият конфликт в Иран може да превърне енергийната криза в системна икономическа заплаха за Европа. По думите му, войната, започнала през февруари 2026 г., вече оказва сериозно влияние върху енергийните пазари и ако продължи, може да доведе до по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж в целия Европейски съюз.
„Енергийната криза е предизвикана от войната на САЩ в Иран. Продължаването ѝ увеличава риска от по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж в Европа. България трябва да използва този период за стратегически инвестиции и реформи, въпреки по-ограниченото фискално пространство“, заяви Радев по време на събитие в София на 7 април 2026 г.
Той подчерта, че дори и при липса на нова ескалация, войната вече е довела до сериозни сътресения на финансовите пазари и предизвиква несигурност в глобалната икономика. Според Радев, държавите трябва да се подготвят за сценарий, при който енергийната криза се задълбочава и се пренася върху реалната икономика, водейки до спад в производството и потреблението.
„В България все още се възползваме от сравнително ниско равнище на публичния дълг, което ни дава възможност да реагираме на предизвикателствата. Въпреки това, фискалното пространство е по-ограничено и е необходимо да бъдат приоритизирани инвестициите в енергийна ефективност и технологични реформи“, допълни управителят на БНБ.
Радев призова за намаляване на административната тежест, укрепване на върховенството на закона и повишаване на предвидимостта на регулациите. По думите му, тези мерки ще насърчат инвестициите и ще създадат по-благоприятна бизнес среда, която е ключова за устойчивия икономически растеж в условията на глобална несигурност.
Подобни опасения изразиха и други представители на ЕЦБ. Централният банкер на Ирландия Габриел Маклуф заяви, че продължителна война би насочила икономиката на еврозоната към по-неблагоприятен сценарий от базовия. Сходни тревоги изразиха и централните банкери на Словения, Примож Доленц, и на Италия, Фабио Панета, като и тримата подчертаха риска от забавяне на икономическия растеж в еврозоната.