Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев коментира, че въвеждането на еврото в България на 1 януари 2025 г. е довело до ограничено и еднократно инфлационно въздействие в рамките на 0,3 – 0,4 процентни пункта. Това означава, че преходът към единната европейска валута не е оказал съществен натиск върху цените в страната, като дори е съпътстван от спад на инфлацията от 3,5% през декември 2024 г. до 2,3% през януари 2025 г.
Наред с това, Радев отчита и положителна обществена нагласа към въвеждането на еврото. Подкрепата сред домакинствата вече достига 54%, което е значителен ръст спрямо 45% преди присъединяването. В бизнес средите доверието е дори по-високо – около 70% от компаниите подкрепят преминаването към еврото.
В същото време управителят на БНБ предупреждава, че балансът на рисковете за инфлацията в еврозоната се е изместил в неблагоприятна посока. Основните фактори за това са енергийният шок и геополитическата несигурност, които могат да окажат натиск върху цените в общата валутна зона. Пазарите вече очакват повече от две повишения на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) през 2025 г., като първото се очаква още през юни. Това показва, че ЕЦБ трябва да бъде готова да реагира, ако се появят признаци за траен ценови натиск.
Като член на Управителния съвет на ЕЦБ, Димитър Радев подчертава необходимостта от бдителност и готовност за действия, за да се гарантира ценовата стабилност в еврозоната. Оптимизмът за България, породено от плавното въвеждане на еврото и спадащата инфлация, контрастира с предизвикателствата, пред които е изправена общата европейска икономика.