Българските производители на череши ще имат реколта и през 2025 г., но сериозните щети от пролетните студове, особено в района на Кюстендил, поставят под въпрос финансовата стабилност на сектора. Цените остават неясни, а компенсациите от държавата, според бранша, са недостатъчни и не покриват реалните загуби.

Най-засегнат е районът на Кюстендил

Най-тежък е ударът върху черешовите насаждения в Кюстендилско, където температурите са паднали до минус 5 градуса по Целзий през пролетта. Областният управител Кристиян Иванчов свика Областния съвет за бедствия и аварии, като в района е обявено бедствено положение. Земеделските производители имат срок до 19 май 2025 г. да подадат заявления за пропадналите площи.

„Ще има български череши, основно в районите на Стара Загора, Бургас и Шумен. Най-сериозен е проблемът в района на Кюстендил, където щетите са около 90%. Компенсациите ще покрият до 80% от разходите по технологична карта, която обаче не е актуализирана от години“, заяви Цветан Цеков, представител на Браншовата камера по плодове и зеленчуци, в ефира на БНТ.

Климатичните промени – „новата нормалност“

Цеков предупреди, че климатичните промени вече са „нова нормалност“ и производителите трябва да се адаптират, за да оцелеят. Той допълни, че компенсациите няма да покрият реалните щети, а цените на черешите остават неясни предвид несигурното количество продукция.

Инвестиции в защита не гарантират успех

Много производители вече са направили сериозни инвестиции в модерни системи за защита на градините – мрежи, перки срещу измръзване и други. Георги Расипийски, производител на череши, е инвестирал в такива системи още през 2020 г. и градината му е сертифицирана по европейския стандарт Global GAP. Той доставя плодове за търговски вериги и програмата „Училищен плод“, но дори и тези мерки не са спасили реколтата му на много места заради тежките климатични условия.

Ситуацията показва колко уязвим е секторът към климатичните промени и подчертава необходимостта от по-адекватни компенсаторни механизми и по-бърза актуализация на технологичните карти, за да може държавната помощ да бъде реално ефективна.