Българският велосипеден пазар преживява сериозна трансформация. След бумa в продажбите, предизвикан от пандемията, днес секторът се сблъсква със спад в обема на търсенето, но парадоксално – с ръст в стойността на реализираните велосипеди. Водеща роля за това изиграват електрическите велосипеди (е-байкове), които все повече навлизат в потребителските предпочитания.
Въпреки тези предизвикателства, България се изкачи в челната петица на европейските производители на велосипеди през 2024 година, показват данни на bike-eu.com, цитирани от Darik Business Review. Производството у нас е силно ориентирано към износ за пазарите в Европейския съюз, където търсенето на е-байкове расте устойчиво.
Парадоксалното развитие на сектора обаче крие редица затруднения. Липсата на държавна политика за насърчаване на велосипедния транспорт и изграждането на адекватна инфраструктура ограничават вътрешното търсене. В София например, едва 5-6% от градските пътувания се извършват с велосипед – значително по-нисък показател в сравнение с водещите европейски градове, където този дял надхвърля 50%.
Друг сериозен проблем за производителите е зависимостта от азиатски компоненти. Според Драгомир Кузов, собственик и управител на „Веломания“ (марка Drag), сроковете за доставка на ключови елементи като рамки и скоростни механизми са се увеличили драстично – от 60-90 дни на 1-1,5 години, а при някои дори до 3 години. Това, в комбинация с прекъсванията във веригите на доставки, е довело до натрупване на огромни запаси – до шест пъти над нормалните нива, уточнява Кузов.
Въпреки трудностите, българските производители демонстрират устойчивост и стремеж към развитие. „Cross Ltd“ и „Макском“, базирани в Пловдив, формират близо 80% от пазара на електрически велосипеди у нас. Основният им фокус е върху износа за ЕС, където търсенето на е-байкове продължава да расте. Други компании, като „Лидер – 96“, също са сред големите играчи в сектора.
„Cycle Gets“, производител на алуминиеви рамки, отчита, че близо 90% от продукцията му е предназначена за е-велосипеди. Компанията планира петкратен ръст на приходите през следващите пет години и активно търси инвеститори, за да финансира разширяването си. Според изпълнителния директор Иван Стратиев, компанията се възползва от нарастващото търсене на е-байкове в Европа и очаква секторът да продължи да расте с около 5-10% годишно.
Интересен факт е, че фирма от Монтана произвежда около 350 000 велосипеда годишно, които се реализират основно на европейските пазари. Това показва, че България има сериозен производствен капацитет, който може да отговори на растящото търсене на велосипеди в ЕС.
Въпреки положителните показатели в производството, липсата на държавна подкрепа остава сериозно предизвикателство. „За разлика от Румъния и Гърция, у нас няма национална политика за насърчаване на покупките на велосипеди и развитие на велосипедната инфраструктура“, коментират експерти от сектора. Това ограничава потенциала за развитие на вътрешния пазар и затруднява популяризирането на велосипеда като устойчив и екологичен начин за придвижване.
В заключение, българският велосипеден сектор се намира в период на пренареждане. Въпреки спада в обема на продажбите, стойността на пазара расте благодарение на електрическите велосипеди. Производителите у нас демонстрират устойчивост и иновативност, но за да се реализира пълният потенциал на сектора, е необходима по-активна държавна политика за подкрепа на велосипедния транспорт и изграждане на модерна инфраструктура.