Българският бизнес и Фискалният съвет изразиха сериозна загриженост за състоянието на публичните финанси, предупреждавайки за риск от „румънски сценарий“ на стагфлация. Основната причина за тревогата е рекорден бюджетен дефицит от 1,75 милиарда евро за първите четири месеца на 2026 г., неконтролиран ръст на заплатите в публичния сектор и увеличаване на паричната маса, които подхранват инфлацията и вредят на икономическия растеж.

Към края на април 2026 г. бюджетният дефицит е достигнал 1,75 млрд. евро, като само през април е отчетен минус от около 230 млн. евро. Данните на Министерството на финансите показват рязък контраст с последните 15 години, когато през април обичайно е имало излишък, средно около 209 млн. евро.

„Автоматизмът при увеличението на заплатите в публичния сектор е проблем – ръстът за април е около 30%. Настоящата политика е невярна и нездравословна и ще навреди на икономическия растеж“, коментира Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет. Той допълни, че се наблюдава дисбаланс между нарастващите разходи и ограничен ръст на приходите.

Изпълнителният директор на КРИБ, Боян Митракиев, също изрази сериозна тревога. „Паричното предложение расте с близо 20%, а създадените стоки и услуги намаляват с близо 10%. В публичния сектор работят около 660 хил. души – над средното за ОИСР. При продължаване на тенденцията съществува риск от „румънски сценарий“ – стагфлация“, предупреди той.

Стагфлацията е икономическо състояние, характеризиращо се с едновременно висока инфлация, висока безработица и застой на икономическия растеж. В Румъния през последните години се наблюдава именно такъв сценарий, което тревожи българските експерти.

Фискалният съвет препоръчва спешни мерки за овладяване на разходите. Сред тях са съкращения в администрацията, премахване на автоматичния ръст на заплатите в публичния сектор и прекратяване на осигурителните привилегии за служителите на МВР. Експертите настояват за по-строг контрол върху публичните разходи и за политики, които да насърчават икономическия растеж и устойчивостта на публичните финанси.

Въпреки че България вече е в еврозоната от януари 2026 г., което би трябвало да донесе стабилност, неконтролираните разходи и дисбалансите в икономиката застрашават дългосрочната финансова устойчивост на страната. Бизнесът и Фискалният съвет настояват за незабавни действия от страна на правителството, за да се избегне „румънският сценарий“.