Потребителското доверие в България продължава да отслабва, като през април 2026 г. общият показател е спаднал с 2.7 пункта до -28.6% – под дългосрочната средна стойност от -22%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в началото на май. Влошаването на оценките за икономическата ситуация и финансовото състояние на домакинствата е основната причина за негативната тенденция, въпреки че очакванията за безработица и инфлация леко се подобряват.
Влошени оценки за икономиката и финансите
Балансовият показател за оценка на общата икономическа ситуация през последните 12 месеца е намалял с цели 13.7 пункта – от -49.3% през януари до -63.0% през април. Това е значително под дългосрочната средна стойност за този показател. Очакванията за финансовото състояние на домакинствата през следващите 12 месеца също се понижават, достигайки -23.9%, което е под дългосрочната средна стойност от -13.7%. Това показва, че българските потребители са все по-несигурни относно бъдещите си финансови възможности.
Разлики между град и село
Данните на НСИ показват, че потребителите, живеещи в селата, са по-песимистично настроени за икономическото развитие през следващите 12 месеца в сравнение с тези, които живеят в градовете. Тази тенденция се наблюдава вече няколко тримесечия и вероятно е свързана с по-ниските доходи и по-малкото възможности за заетост в селските райони.
Подобрение при инфлацията и безработицата
На фона на общия спад на доверието, данните показват известно подобрение при очакванията за безработицата и инфлацията. Очакванията за безработицата се изместват към запазване или леко понижение, което е положителен сигнал за пазара на труда. Инфлационните очаквания за следващите 12 месеца също отслабват спрямо януари, което може да се дължи на стабилизирането на цените на някои основни стоки и услуги.
Парадокс в потребителските нагласи
Интересен е парадоксът, който се очертава от данните – макар че потребителите очакват по-ниска инфлация и стабилна безработица, общото им доверие продължава да намалява. Това може да се обясни с по-песимистичните нагласи относно икономическата ситуация и финансовото състояние на домакинствата. Вероятно българските потребители очакват, че дори при стабилни макроикономически показатели, личните им финанси ще останат под натиск.
НСИ ще продължи да следи развитието на потребителското доверие през следващите тримесечия, за да се установи дали негативната тенденция ще се запази или ще настъпи известно подобрение. За бизнеса тези данни са важен индикатор за потребителските нагласи и могат да окажат влияние върху инвестиционните решения и очакванията за потреблението.