Президентът на КНСБ Пламен Димитров настоя държавата да предприеме активни регулаторни действия срещу свръхнадценките в хранителната верига. В интервю за NOVA NEWS той коментира анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), който разкрива наличието на картел в млечния сектор и показва, че надценките между доставната и крайната цена на основните храни варират между 60% и 130%. Димитров подчерта, че първата стъпка трябва да бъде налагането на глоба от 10% от годишния оборот на компаниите, замесени в картелно споразумение.
Въпреки че възнагражденията в страната растат с около 12-13% годишно, реалната покупателна способност на хората остава под натиск заради високите цени на хранителните продукти, отбеляза синдикалният лидер. Той изрази притеснения и за дългосрочното финансово състояние на държавата, като посочи, че макар фискалният резерв да се поддържа на добро ниво, дефицитът нараства заради авансови плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.
Анализът на КЗК, публикуван през март тази година, установи сериозни проблеми в млечния сектор и в ценообразуването на други основни хранителни продукти от т.нар. потребителска кошница. Според данните на комисията, разликата между цената, на която производителите продават продукцията си, и тази, на която тя достига до крайния потребител, е значително завишена.
Димитров коментира, че ако държавата не реагира адекватно и не използва активно инструментите на регулаторите, ситуацията ще се задълбочи. Той настоя за по-строг контрол върху ценовите политики на търговските вериги и производителите, както и за прозрачност в процеса на формиране на цените.
Подобни призиви отправи и вицепрезидентът Илияна Йотова, която наскоро постави акцент върху спешната необходимост от мерки срещу високите цени на основните храни. Тя подчерта, че ценовият натиск засяга най-уязвимите групи от населението и изисква незабавна реакция от страна на институциите.
Въпреки ръста на възнагражденията, инфлацията продължава да изпреварва доходите, което води до спад в реалната покупателна способност. Димитров предупреди, че ако тенденцията се запази, това може да има сериозни социални последици и да забави икономическия растеж.