Петролът прескочи 100 долара: Ормузкият проток и иранският фактор разтърсват световните пазари

Цените на петрола отново преминаха ключовата граница от 100 долара за барел в резултат на ескалиращо напрежение около Ормузкия проток и липса на напредък в дипломатическите преговори между САЩ и Иран. Пазарът реагира нервно на ограниченията в корабоплаването, като спадът на запасите от бензин и дестилати в САЩ допълнително подкрепи поскъпването.

Фючърсите на сорта Брент затвориха над 100 долара за барел – първи път от над две седмици, докато американският лек суров петрол WTI достигна 94,48 долара. Ормузкият проток, който и преди конфликта осигуряваше около 20% от световните доставки на петрол, се превърна в основен фокус на международните пазари.

Ситуацията се изостри след като иранските власти задържаха два кораба, опитващи се да преминат през пролива. В отговор американските военни прехванаха най-малко три ирански танкера в азиатски води и ги отклониха. Това доведе до сериозно притеснение, че ограниченията върху корабоплаването ще се задълбочат и ще нарушат глобалните вериги на доставки.

От своя страна, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е удължил примирието по искане на посредници от Пакистан, но подчерта, че ограниченията върху корабоплаването остават в сила. Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Калибаф заяви, че пълно прекратяване на огъня е възможно само при вдигане на морската блокада.

Паралелно с геополитическата несигурност, американските данни за запасите от горива оказаха допълнителен натиск върху цените. Въпреки че запасите от суров петрол в САЩ се увеличиха с 1,9 милиона барела, запасите от бензин намаляха с 4,6 милиона барела, а тези на дестилати – с 3,4 милиона барела. Това се възприема като сигнал за засилено търсене и потенциален недостиг.

В контраст на тази тенденция, износът на петрол и петролни продукти от САЩ достигна рекордните 12,88 милиона барела дневно, което донякъде компенсира риска от недостиг на световния пазар. Въпреки това, геополитическата несигурност остава водещ фактор за ценовите колебания и продължава да държи инвеститорите на тръни.

За българските бизнес среди, които са силно зависими от вноса на енергийни суровини, поскъпването на петрола означава повишени транспортни разходи, по-висока себестойност на горивата и потенциално по-високи цени на стоките. Това поставя допълнителен натиск върху малкия и средния бизнес, който вече се бори с инфлацията и несигурността на пазара.