Парадоксът на българската държава: администрацията расте, докато населението намалява

В последните десет години България се сблъсква с парадокс – докато населението на страната намалява с около 10%, броят на държавните служители в администрацията се увеличава със същия процент. Според официалния Доклад за състоянието на администрацията за 2025 г., анализиран от Института за пазарна икономика (ИПИ), през 2025 г. в администрацията работят общо 145 623 души.

Икономическият експерт от ИПИ Зорница Славова коментира, че този ръст е резултат от липсата на реформи и продължаващото увеличаване на административния апарат по инерция. „Населението намалява, а администрацията расте – това е симптом за дълбоки структурни проблеми в държавното управление“, посочва тя.

В момента държавата издържа 2 267 чиновници на всеки 100 000 души от населението. Административните структури наброяват 590 – 114 централни и 467 териториални. Въпреки големия брой служители, функционален анализ на процесите е направен едва в 7% от ведомствата.

Проблемът с остарелия състав на администрацията също е очевиден. В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ повече от 400 служители вече имат право на пенсия, а подобна ситуация се наблюдава и в ГД „Охрана“ и ИА „Борба с градушките“. Това води до по-високи разходи за персонал и по-ниска ефективност.

Разходите за заплати в администрацията са сериозен дял от общия бюджет на държавата. За 2025 г. се очаква бюджетните разходи да надхвърлят 51,13 милиарда евро, като значителна част от тях ще бъдат насочени към издръжка на административния апарат.

ИПИ предлага въвеждането на т.нар. правило „20/10“ за ограничаване на публичния сектор. То предвижда до 20% от всички наети в икономиката да бъдат заети в държавния сектор и до 10% от БВП да отиват за разходи за персонал. Прилагането на това правило би довело до съкращаване на администрацията с около 100 000 души.

„Териториалната реформа е от ключово значение. Вместо да се запазват множество малки и неефективни структури, държавата трябва да се стреми към тяхното сливане и централизиране на дейностите“, допълва Зорница Славова. Според експертите, реформата трябва да бъде съпътствана от дигитализация на услугите и въвеждане на електронно управление, за да се намали административната тежест за гражданите и бизнеса.

Парадоксът, пред който е изправена България, изисква спешни и радикални мерки. Без реформи в държавната администрация, разходите за издръжката ѝ ще продължат да нарастват, а ефективността – да намалява. Предстои да видим дали политическата воля ще бъде достатъчна за прилагането на необходимите промени.