Новото правителство в България влиза в мандата си в условия на икономически предизвикателства – растящи цени, висок дефицит и нужда от структурни реформи. Според икономисти, административните мерки сами по себе си не са достатъчни за овладяване на инфлацията, като ключови фактори за ценовия натиск остават глобалните пазари на енергийни ресурси, фискалната политика, ръстът на заплатите в публичния сектор и бързото кредитиране.
Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика подчертава, че правителството няма реално влияние върху международните цени на петрола и газа. „Най-голямото влияние на правителството е върху собствената му финансова политика – свиване на дефицита и умерен растеж на разходите“, коментира Богданов. Той допълва, че бързият ръст на кредитирането – около 20% при потребителските кредити и дори по-висок при ипотечните – „излива ресурс в икономиката“ и оказва натиск върху цените на услугите.
По думите на друг икономист, Стоян Панчев, официалната инфлация от 2,8% не отразява реалните разходи на домакинствата. Той поставя под съмнение точността на статистиката и смята, че реалният бюджетен дефицит може да бъде около 5%, а не официално обявените 3%. Тези данни, макар и неофициални, сочат за по-сериозни икономически предизвикателства, пред които е изправено новото правителство.
Експертите са единодушни, че България влиза в тази икономическа ситуация без достатъчно финансови буфери. Липсата на излишъци от „добрите години“ ограничава възможността за гъвкава реакция при евентуални кризи. В тази връзка те препоръчват структурни промени в системи с висок разход и ниска ефективност, като съдебната система и администрацията.
Предстои да видим дали новото правителство ще успее да намери баланса между подкрепа за домакинствата и бизнеса и необходимостта от фискална дисциплина, за да овладее инфлацията и да постави основите за устойчив икономически растеж.