Очакваното формиране на ново правителство в България през 2025 г. ще се сблъска с едни от най-сериозните икономически предизвикателства от последните години – овладяване на инфлацията, ограничаване на растящия бюджетен дефицит и стимулиране на структурни реформи. На фона на глобална икономическа несигурност и високи цени на енергоресурсите, задачата пред управляващите ще бъде изключително трудна.
Икономистите са единодушни, че административният контрол върху цените е практически невъзможен. „Овладяването на инфлацията не може да стане само с административни мерки. Цените на петрола и газа се определят от международните пазари, а правителството няма как да влияе пряко върху тях“, коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Той подчертава, че свиването на бюджетния дефицит и умереният растеж на държавните разходи ще имат охлаждащ ефект върху икономиката и цените.
Въпреки официалните данни за инфлация от 2,8%, икономистът Стоян Панчев поставя под съмнение тяхната достоверност. Той смята, че реалният дефицит може да достига около 5%, а не обявените 3%. „Разминаванията между официалната статистика и реалните разходи на домакинствата са очевидни“, посочва той. Подобни съмнения в точността на данните допълнително усложняват задачата на новото правителство при изготвянето на адекватна икономическа политика.
България влиза в новата икономическа ситуация без достатъчно финансови буфери, тъй като в „добрите години“ не са били натрупвани излишъци. Това прави страната по-уязвима към външни икономически шокове. В допълнение, ръстът на кредитирането – около 20% при потребителските и още по-висок при ипотечните кредити – създава риск от задлъжнялост на домакинствата и свиване на потреблението в бъдеще.
Над 20% ръст на заплатите в публичния сектор също оказва натиск върху инфлацията, тъй като стимулира потреблението. За да се ограничи този ефект, е необходимо по-стриктно управление на публичните финанси и ограничаване на ненужните разходи.
Като проблемни области, които се нуждаят от реформи, се посочват системи с висок разход и ниска ефективност като съдебната система и администрацията. Оптимизацията на тези структури би могла да освободи средства за по-продуктивни инвестиции и да подобри бизнес средата.
Пред новия кабинет стои трудната задача да балансира между необходимостта от стимулиране на икономическия растеж и поддържане на фискална дисциплина. Успехът ще зависи от способността на правителството да проведе реформи, да управлява ефективно публичните финанси и да намери правилния баланс между социални ангажименти и икономическа стабилност.