Българският парламент въведе през март 2023 г. значими промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвеждат данъчни стимули за научноизследователска и развойна дейност (R&D). Тези промени позволяват на компаниите да приспадат допълнително 25% от разходите си за R&D при определянето на данъчната си основа. Мярката е насочена към засилване на конкурентоспособността на страната и привличането на инвестиции с висока добавена стойност.
Преди приемането на тази регулация България беше сред малкото европейски държави, които не предлагаха подобен тип данъчни облекчения. „Това беше сериозен недостатък за страната ни, особено в контекста на засилващата се конкуренция за привличане на компании, занимаващи се с иновации и високи технологии“, коментира Йордан Гинев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес постижения, услуги и технологии (AIBEST). Той допълва, че новата мярка е „важна стъпка в правилната посока, която ще даде възможност на българските компании да бъдат по-конкурентни на международния пазар“. Гинев подчертава, че данъчният стимул е особено важен за стартиращите компании и малките и средни предприятия, които често разчитат на външни инвестиции и трябва да доказват своята иновационна и пазарна стойност.
Данъчните експерти също оценяват положително новите промени. „Допълнителното данъчно облекчение е стимул за компаниите да инвестират повече в R&D и да развиват нови продукти и услуги“, казва Виктор Митев, съдружник в отдел Данъци за EY в България, Северна Македония, Албания и Косово. Той отбелязва, че подобни мерки вече са стандартна практика в много европейски страни, където държавите активно подпомагат развитието на иновациите чрез данъчни облекчения, субсидии и други форми на подкрепа. „Тази стъпка ще помогне България да се доближи до добрите практики в региона и да се превърне в по-привлекателна дестинация за инвестиции в сферата на високите технологии“, допълва Митев.
Въпреки положителните очаквания, експерти подчертават, че данъчният стимул сам по себе си не е достатъчен за цялостно насърчаване на R&D в страната. „Необходим е комплексен подход, който да включва и други политики – подобряване на образованието, развитие на научната инфраструктура, улесняване на достъпа до финансиране и създаване на благоприятна среда за развитие на стартиращи компании“, обяснява Гинев. Той допълва, че държавата трябва да продължи да работи за подобряване на бизнес средата и да създаде условия за привличане и задържане на висококвалифицирани кадри.
Данъчните облекчения за R&D са част от по-широка тенденция на засилване на държавната подкрепа за иновациите в България. През последните години бяха въведени различни програми за финансиране на стартиращи компании, както и инициативи за насърчаване на сътрудничеството между бизнеса и научните институции. Всички тези мерки са насочени към превръщането на България в регионален център за иновации и високи технологии.
Очаква се новите данъчни стимули да окажат положително въздействие върху икономиката, като стимулират инвестициите в R&D, създадат нови работни места и засилят конкурентоспособността на българските компании. В дългосрочен план това може да доведе до по-бърз икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт в страната.