В сградата на Българската търговско-промишлена палата беше учредена Българо-македонската търговско-индустриална камара, оглавена от Атанас Радев, с амбиция да превърне добросъседството в по-видим икономически резултат. Новата структура идва в момент, когато двустранният стокообмен между България и Република Северна Македония достига 1,3 млрд. евро, но и от двете страни оценяват този обем като значително под реалния потенциал на бизнеса.
Церемонията събра представители на институциите и деловите среди от двете държави и постави ясен акцент върху практическите задачи пред новата камара: повече преки контакти между фирмите, регулярни бизнес форуми и по-силен натиск за решаване на инфраструктурните дефицити, които от години забавят трансграничните проекти. За предприемачите и мениджърите това е сигнал, че темата за регионалното разширяване отново излиза на преден план.
Камара с практическа задача
Атанас Радев очерта ролята на БМТИК като работеща връзка между компаниите от двете страни, а не просто като представителна организация. Идеята е новата камара да допълни вече съществуващата Македоно-българска стопанска камара и заедно с нея да изгради двупосочен механизъм за търсене на партньори, развитие на търговията и насърчаване на по-устойчив бизнес диалог.
Съществен детайл е, че инициативата е подкрепена както от деловите среди, така и от дипломатическо ниво. Посланикът на Република Северна Македония в България Агнеза Руси-Поповска беше представена като съинициатор на създаването на БМТИК заедно с Радев. Това придава на проекта по-широка тежест: камерите не са само платформа за контакти, а инструмент за ускоряване на икономическата част от отношенията между двете държави.
Редовни форуми и по-кратък път до партньорства
Новата организация започва с конкретен ангажимент да провежда по два бизнес форума годишно - един в България и един в Северна Македония. Тази рамка е важна за малките и средните компании, защото им дава предвидим календар за срещи, представяне на проекти и търсене на местни партньори. Сред първите инициативи вече е Българо-македонски бизнес форум, който трябва да преведе политическите послания на езика на сделки, инвестиции и оперативно сътрудничество.
| Участник | Роля | Основен акцент |
|---|---|---|
| Атанас Радев | Председател на БМТИК | Изграждане на работещ мост между компаниите и редовни бизнес формати |
| Антон Костадинов | Заместник-министър на икономиката и индустрията | Стокообменът от 1,3 млрд. евро е под потенциала; нужен е прагматичен диалог |
| Агнеза Руси-Поповска | Посланик на Република Северна Македония в България | Скромни инвестиции, силна роля на България като търговски партньор и вход към ЕС |
| Иван Тодоров | Заместник-председател на БТПП | По-добра шосейна, железопътна и въздушна свързаност |
| Биляна Митева | Председател на МБСК | Представителство на деловите среди от Северна Македония в общата инициатива |
Сектори с най-бърз потенциал
От страна на българската държава посланието беше ясно: вече има база, върху която икономическите връзки могат да се разширяват по-бързо, стига разговорът да остане прагматичен и насочен към бъдещи проекти. Именно затова в центъра на вниманието бяха поставени отрасли, в които и двете икономики могат да се срещнат сравнително бързо и с ясен търговски ефект.
- Енергетика - поле за по-тясно сътрудничество при доставки, свързаност и нови индустриални проекти.
- Строителство - сектор с потенциал както за инфраструктурни инициативи, така и за участие на компании от двете страни в общи изпълнения.
- Фармация - ниша с възможност за разширяване на търговските канали и регионалното присъствие на производители и дистрибутори.
- Туризъм - естествена зона за комбинирани продукти, по-силен поток от клиенти и партньорства между местни оператори.
- Земеделие и производство - области, в които близостта на пазарите може да съкрати логистичните разходи и да ускори обмена.
- Транспорт и цифрови услуги - направления, посочени като важни за следващата фаза на икономическо сближаване.
Посланик Агнеза Руси-Поповска подчерта, че България е сред най-значимите търговски партньори на Северна Македония и има особена роля като вход към единния европейски пазар. Точно затова по-дълбоките икономически връзки се разглеждат и като част от по-широкия процес на европейска интеграция на Скопие. В този контекст бизнесът не чака само политически решения, а търси практически канали за навлизане, съвместни инвестиции и по-лесен достъп до клиенти и доставчици.
Инфраструктурата остава основният тест
Най-ясният общ извод от церемонията беше, че без по-добра свързаност икономическите амбиции трудно ще преминат на следващо ниво. И българските, и македонските представители посочиха липсата на достатъчно добра шосейна, железопътна и въздушна инфраструктура като пречка пред пълноценните стопански контакти. Това е проблем не само за големите инвеститори, но и за семейните компании, износителите и фирмите, които работят с по-къси срокове и по-тънки маржове.
Иван Тодоров от БТПП постави темата директно и даде сигнал, че палатата е готова да подкрепя предстоящите бизнес форуми. Тази подкрепа е важна, защото без институционален гръб новите формати често остават в рамките на добри намерения. Ако обаче към срещите между фирмите се добавят по-добра логистика и последователен календар от събития, шансът за реални сделки и инвестиции нараства значително.
Присъствието на Биляна Митева, председател на Македоно-българската стопанска камара, добави и още един важен сигнал: инициативата не започва от нулата, а стъпва върху вече оформена мрежа от делови контакти. Това е от значение за компаниите, които търсят по-нисък входен риск при експанзия към съседен пазар. Когато има партньорски организации и от двете страни на границата, процесът по откриване на контрагенти и по първи разговори обикновено е по-бърз и по-евтин.
Какво означава това за малкия и средния бизнес
За собствениците на малък и среден бизнес новината не е просто институционална. Тя означава, че се оформя нов канал за регионално присъствие в пазар, който е географски близък, познат като потребителско поведение и важен за компании, търсещи следваща стъпка отвъд вътрешния пазар. При редовни форуми и по-активна камара предприемачите могат по-лесно да валидират интерес към продуктите си, да срещнат дистрибутори и да тестват съвместни проекти.
Пред БМТИК сега стои по-трудната част - да превърне добрия старт в измерими резултати. Ако амбицията за два форума годишно бъде изпълнена, ако секторните приоритети се преведат в конкретни партньорства и ако темата за свързаността остане на масата, двустранната търговия има пространство за ускорение над сегашните 1,3 млрд. евро. За бизнеса това е шанс да гледа на отношенията между България и Северна Македония не само като на политическа тема, а като на реален пазарен проект.