Служебното правителство направи ход, който предизвика сериозна дискусия в бизнес средите – изтеглянето на 1,4 милиарда евро от активите на Българската банка за развитие (ББР) и връщането им в държавния бюджет. Финансистът Никола Янков коментира решението пред Plovdiv24.bg, определяйки го като правилно, но недостатъчно. Според него това е първата стъпка към по-широка реформа в начина, по който ББР се управлява и какви функции изпълнява.

Янков смята, че сегашният модел на банката не е ефективен и не изпълнява в пълна степен мисията си да подпомага развитието на малкия и средния бизнес. Той подчертава, че изваждането на средствата е само начало, а бъдещето на ББР стои на кръстопът с две основни алтернативи – продажба или трансформация в специализиран гаранционен фонд за високотехнологични компании.

„Продажбата на ББР може да се осъществи по два начина – чрез търговска борса или чрез директна сделка със стратегически инвеститор. И в двата случая това би било правилен ход, тъй като ще освободи държавата от една тежка и неефективна структура“, обяснява той. Според Янков, приходът от продажбата може да бъде използван за финансиране на други приоритетни държавни политики.

Алтернативният вариант е ББР да бъде трансформирана в мощен гаранционен фонд, насочен към малки и средни технологични компании с висока добавена стойност. Подобен фонд би могъл да играе ключова роля в стимулирането на иновациите и подкрепата на стартиращи предприятия, които срещат трудности при осигуряването на финансиране от традиционните банки.

Янков обаче е критичен към сегашната дъщерна фирма на ББР – Националния гаранционен фонд. По думите му, той „няма осезаема роля за стимулиране на инвестициите“ и не успява да изпълни заложените му цели. „Създаването на нов, специализиран гаранционен фонд, който да е отделен от сегашната структура на ББР, би било много по-ефективно решение“, допълва експертът.

Решението на служебното правителство да изтегли 1,4 милиарда евро от ББР предизвика широк обществен дебат. Опонентите на мярката изтъкват, че това може да ограничи възможностите на банката да финансира ключови проекти, докато поддръжниците я определят като необходима стъпка за ограничаване на държавната намеса в икономиката и за подобряване на финансовата дисциплина.

Независимо от бъдещото решение за ББР, едно е ясно – моделът, който функционираше досега, е изчерпан и се нуждае от сериозна реформа. Въпросът е дали това ще бъде чрез продажба, която ще освободи държавата от тежестта на една неефективна институция, или чрез трансформация в специализиран гаранционен фонд, който ще подпомогне развитието на иновативния бизнес в България.