Италианската мафия разширява дейността си към незаконния трафик на отпадъци, като България и Източна Европа се превръщат във все по-атрактивни дестинации за престъпната схема. Това показва разследване на италианските власти, в което са замесени 19 души, сред които заместник-кмет на Бриндизи и петима български граждани.

Според информация от БНТ и разследващия журналист Серджо Назаро от Центъра за проучване на екопрестъпленията, отпадъците се транспортират от италиански компании към България и Гърция, като се представят невярно пред властите. По документи те са „смесени пластмаси“, но реално съдържат и други материали, които правят рециклирането им по-евтино, но и по-опасно.

Икономическият мотив е ясен – цената за легална преработка на един тон отпадък в Италия достига 2000 евро, докато незаконният извоз и преработка в България или Гърция струва едва 500 евро. Разликата от 1500 евро на тон прави схемата изключително печеливша за мафиотските организации.

Серджо Назаро подчертава, че България е особено привлекателна за подобни схеми заради слабия контрол и възможностите за корупция. Той твърди, че страната ни е „гореща точка“ в региона за трафик на отпадъци.

Към момента ролята на петимата български граждани, които са част от разследването, остава неясна. Италианските власти проверяват дали те са посредници в схемата или имат по-пряка роля в трафика.

Разследването разкрива, че крайната цел на мрежата не е преработката на отпадъците в България, а последващият им износ за Африка и Азия. Това превръща страната ни в транзитна зона за опасни материали.

Трафикът на отпадъци е все по-привлекателен за мафията, защото санкциите за него са значително по-леки в сравнение с тези за наркотрафик. Освен това, според разследващия журналист, системата за трафик на отпадъци може да се използва и за контрабанда на оръжия и опиати, което допълнително увеличава риска.

Шефът на обществен консорциум за пластмаси Клаудия Салвестри сподели, че български водач ѝ е предлагал контакти за изхвърляне на отпадъци в Италия, което потвърждава, че схемата работи и в двете посоки.

Случаят поставя въпроси за ефективността на контролните механизми в България и необходимостта от по-строги мерки срещу незаконния трафик на отпадъци. За бизнеса това означава повишен риск от попадане в подобни схеми и необходимост от по-задълбочена проверка на партньорите.