Найденов от JTI: Регулаторният екстремизъм вреди на бизнеса, държавата и потребителите

Прекомерната регулация в тютюневия сектор не носи полза нито за компаниите, нито за потребителите, нито за бюджета. Това беше основната теза, защитена от Димитър Найденов, мениджър „Корпоративни въпроси и комуникация“ в JTI България, по време на 17-ото издание на форума The Sound of Money. В изказването си той постави акцент върху нуждата от предвидима и пропорционална нормативна среда, която да отчита както обществените цели, така и икономическата реалност.

Посланието му идва в момент, в който темата за регулациите остава чувствителна за редица индустрии, особено за тези с висока данъчна тежест и строг контрол. Според Найденов България вече разполага с една от най-развитите и прецизни законодателни рамки за тютюневите изделия в Европа. По думите му именно добре калибрираните правила, а не постоянното затягане, са по-ефективният път както за ограничаване на рисковете, така и за гарантиране на стабилни приходи за държавата.

Предвидимостта като икономически фактор

Един от акцентите в позицията на JTI е, че регулацията трябва да бъде пропорционална и предсказуема. За бизнеса това означава възможност за по-точно планиране на инвестиции, доставки, ценова политика и дългосрочни операции. За потребителите предвидимостта също има значение, тъй като резките промени в режимите и облагането често водят до изкривявания на пазара, а в отделни случаи и до стимули за пренасочване към нерегламентирани канали.

В този контекст Найденов открои ролята на акцизния календар като инструмент, който създава по-ясна среда за участниците на пазара. Подобен подход има стойност далеч отвъд конкретния сектор. За предприемачи, мениджъри и инвеститори предвидимите правила са базово условие за устойчиво развитие, независимо дали става дума за производство, търговия или услуги.

Сектор с голяма тежест за бюджета

Аргументът на JTI стъпва и върху значимия фискален принос на тютюневите изделия. По данни, представени от Найденов, близо 57% от всички акцизи, събирани в България, идват именно от тази категория. Освен това постъпленията от тютюневи акцизи формират около 10% от данъчните приходи в държавния бюджет. Тези числа показват, че всяка промяна в регулаторната среда има ефект не само върху производителите и дистрибуторите, но и върху публичните финанси.

За бизнеса това е важен сигнал. Когато даден сектор има толкова съществен принос към бюджета, решенията за неговото регулиране неизбежно се превръщат в част от по-широкия разговор за конкурентоспособност, събираемост и стабилност на приходите. От тази гледна точка тезата срещу „регулаторния екстремизъм“ не е само корпоративна позиция, а и аргумент за по-внимателно балансиране между контрол и икономическа ефективност.

Борбата с нелегалната търговия като работещ модел

Друг съществен елемент в изказването на Найденов беше свързан с нелегалната търговия. Той подчерта, че през последните години държавата е постигнала видим напредък в ограничаването на незаконния пазар на тютюневи изделия. Според него именно това е една от причините за по-високите акцизни приходи и за по-добрата събираемост в сектора.

Този аргумент има особена тежест, защото поставя фокуса върху прилагането на правилата, а не само върху тяхното непрекъснато умножаване. За компаниите законността и контролът върху сивия сектор са въпрос на равнопоставена конкуренция. За държавата това е начин да защити приходи, без непременно да прибягва до регулаторни решения, които могат да натоварят легалния бизнес и да създадат нови изкривявания.

От гледна точка на мениджърите и собствениците на компании този модел е познат и в други отрасли: когато държавата инвестира в реално прилагане, контрол и проследимост, ефектът върху пазара често е по-добър от този на административното усложняване. Именно затова дебатът, повдигнат на форума, излиза извън рамките на тютюневата индустрия и засяга по-общ въпрос за качеството на икономическата политика.

По-широкият бизнес контекст

Участието на Найденов беше част от дискусия за икономическата среда в България в рамките на The Sound of Money. В панела се включиха още Светослав Овчаров, финансов директор на Lufthansa Technik Sofia, Ивайло Славов, изпълнителен директор на Elevate и Wiser Technology, Христофор Христов, изпълнителен директор на Solid 55, както и Александър Нуцов от BESCO. Присъствието на представители на различни индустрии подсказва, че темата за регулациите, предвидимостта и бизнес климата е обща за широк кръг компании, а не само за силно регулираните пазари.

За предприемаческата общност основният извод е ясен: устойчивата икономическа среда не се изгражда чрез натрупване на правила само по себе си, а чрез ясна рамка, разумен контрол и последователно прилагане. Когато тези елементи са налице, бизнесът може да планира, държавата може да събира приходи по-ефективно, а потребителите остават в легалния пазар.

Позицията на JTI, представена от Найденов, на практика защитава именно този баланс. Тя стъпва едновременно върху фискални аргументи, върху опита от ограничаването на нелегалната търговия и върху необходимостта от предвидимост за компаниите. В среда, в която инвеститорите оценяват не само размера на пазара, но и качеството на регулацията, подобни послания имат значение и отвъд конкретния сектор.

Затова дебатът за регулаторната политика вероятно ще остане сред ключовите теми за бизнеса в България. Особено когато залогът включва едновременно конкурентоспособност, бюджетни приходи и способността на компаниите да работят в предвидима среда, границата между необходимия контрол и прекомерната намеса се превръща в решаващ въпрос за икономиката.