Цените на петрола отбелязаха рязък скок в началото на търговията на 10 април, движени от засилващото се напрежение в Близкия изток. Според данни от глобалните пазари, публикувани от Novinite, фючърсите на суровия петрол тип Брент достигнаха 105,67 долара за барел към 08:30 ч. българско време, което се равнява на приблизително 98,27 евро при текущия валутен курс. Американският лек суров петрол също поскъпна, достигайки 96,06 долара за барел, или около 89,37 евро.
Ръстът идва на фона на нови сигнали за военна ескалация в региона, особено около стратегическия Ормузки проток – ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, през който преминават около 20% от глобалния обем. Иран разпространи видеозапис, показващ командоси, които се качват на товарен кораб в Ормузкия проток, подхранвайки опасенията за нова турбуленция на пазарите.
Предходната сесия и двата основни петролни контракта приключиха с ръст от над 3%, а само през тази седмица цените на Брент и американския петрол нараснаха съответно с 17,13% и 15,13%. Анализатори от Haitong Futures предупреждават, че ако до края на април не бъде постигнат напредък в преговорите за деескалация на напрежението, цените могат да достигнат нови годишни върхове.
Политическите фактори също допринасят за несигурността. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че не поставя конкретен срок за постигане на споразумение с Иран, което засилва пазарните страхове. Той подчерта, че ограниченията във военните способности на Иран могат да бъдат неутрализирани "за един ден", но липсата на яснота относно следващите стъпки поддържа напрежението високо.
Според анализаторите настоящото примирие в региона изглежда по-скоро като пауза преди нови бойни действия, отколкото като трайно решение. Това създава риск от последващ скок в цените на енергоносителите, което би могло да окаже сериозен натиск върху глобалната икономика и да доведе до по-висока инфлация.
За българския бизнес повишаването на цените на петрола има пряко отражение върху транспортните разходи, производството и инфлацията. Малките и средни предприятия, които разчитат на горива и енергоносители, ще бъдат изправени пред допълнителни разходи, което може да се отрази върху цените на крайните стоки и услуги.
Въпреки че ЕС и САЩ са предприели мерки за диверсификация на енергийните доставки, зависимостта от внос на петрол остава значителна. Ескалацията на напрежението в Близкия изток подчертава необходимостта от ускоряване на прехода към възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната независимост.