През 2023 година в България са били напоявани общо 758 200 декара земеделска земя. Това показват официални данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), разпространени в началото на годината. Най-голям дял в структурата на напояването заема гравитачният метод с 370 800 декара, докато най-малък е този на дъждуването с едва 110 850 декара.
Данните очертават значителен дисбаланс в използването на различните технологии за напояване в страната. Капковото напояване, което се счита за едно от най-ефективните и икономични, покрива 276 550 декара. Това показва, че въпреки нарастващия интерес към модерните методи, традиционното гравитачно напояване продължава да доминира в земеделските практики.
Според информацията на МЗХ, на територията на страната функционират общо 757 напоителни системи, които се управляват от държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД. Те включват 123 200 километра канали за гравитачно напояване и 6 874 поливни машини за дъждуване. Общото количество използвана вода за напояване е 123 200 кубични метра, като тя е добита от повърхностни източници.
Отчетено е, че от напояването се възползват 9 153 земеделски стопани, което показва значителен брой активни участници в сектора. Въпреки това, разпределението на напояваните площи по районите за басейново управление показва неравномерност в усвояването на водните ресурси и използването на напоителни технологии в различните части на страната.
Тези данни са важни за предприемачите и мениджърите в земеделския сектор, тъй като очертават тенденциите в използването на напояване и сигнализират за нуждата от инвестиции в модерни и ефективни технологии. Капковото напояване, например, предлага значителни предимства по отношение на пестене на вода и повишаване на добивите, но изисква първоначални капиталови вложения, които не винаги са достъпни за малките земеделски производители.
От друга страна, доминацията на гравитачното напояване показва, че значителна част от земеделските стопани все още разчитат на по-стари и по-малко ефективни методи. Това може да се дължи на липсата на средства за модернизация или на спецификата на отглежданите култури, но в дългосрочен план може да се окаже пречка за конкурентоспособността на българското земеделие.
С оглед на климатичните промени и зачестяващите периоди на засушаване, въпросът за ефективното и устойчиво управление на водните ресурси става все по-актуален. Инвестициите в модерни напоителни системи и насърчаването на земеделските стопани да преминат към по-ефективни технологии са ключови за бъдещето на сектора.