Най-новите данни на Eurostat за 2025 г. рисуват тревожна картина на младежката заетост в България. Всеки втори млад човек до 29-годишна възраст не е зает с работа, което поставя страната сред държавите с най-ниски нива на заетост на младежи в Европейския съюз, редом с Италия и Румъния.
Статистиката показва, че през първото тримесечие на 2025 г. официално регистрираните безработни младежи до 29 г. са достигнали 17 938 души. Средногодишното равнище на безработица в тази възрастова група е около 17 663 души, което представлява близо 12% от всички безработни в страната.
Освен негативните статистики, зад числата стоят и лични истории. Христиана, 24-годишна студентка по Китаистика в Софийския университет, вече седем години работи като сервитьор, за да финансира своето образование и живот. Тя е представител на поколението млади хора, които нямат стабилна финансова подкрепа от семейството си и са принудени да съчетават работа и учене.
Друг пример е Иван, 20-годишен студент по Икономика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), който паралелно работи в агенция за недвижими имоти. Той определя своя избор като съзнателно търсене на развитие и динамика, но е изключение от общата тенденция.
Според експерти по човешки ресурси като Мария Стоева, младите хора от поколението GEN-Z имат нови изисквания към работодателите. Те търсят гъвкавост, смисъл в работата и по-високо възнаграждение. Все по-често отказват позиции с ниско заплащане или рутинни задачи, което води до разрив между техните очаквания и реалността на пазара на труда.
Този разрив е ключов фактор за високия дял на младежите, които не са заети. Анализаторите подчертават, че официалните данни на Eurostat отразяват само регистрираната безработица, което вероятно подценява реалния брой на младите хора, които не работят или учат.