Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува консултативен документ, озаглавен „Енергийна трансформация, въглеродни механизми и икономическият преход на България“. В него се прави анализ на въздействието на европейските въглеродни механизми върху българската икономика и конкурентоспособност, като акцентът е върху необходимостта от стабилна регулаторна рамка и стратегическо използване на приходите от тях.
Документът е изготвен след консултации с 13 водещи бизнес и индустриални организации, сред които Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация на циментовата индустрия, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Икономическият и социален съвет на България, Асоциацията на българските авиокомпании, Асоциацията за свободен енергиен пазар, Тракия икономическа зона, Асоциацията на земеделските производители в България, Българската асоциация за изолации в строителството, Българската стопанска камара и Камарата на строителите в България.
Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов коментира, че често променящите се политически позиции затрудняват бизнеса и административните органи, и подчерта, че е важно да се осигури предвидимост и дългосрочна визия за индустриалния преход. Попов отчете напредък по редица ключови екологични теми, включително управление на отпадъците, справяне с водните кризи, подготовка за въвеждането на депозитна система, опазване на Черно море и ускоряване на екологичните процедури.
Консултативният документ разглежда трите основни европейски механизма – Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ I и II) и Механизма за въглеродно коригиране на границите (CBAM). Според МОСВ, тези механизми ще окажат значително влияние върху българската индустрия и ще изискват адаптация както от страна на предприятията, така и от държавната политика.
В документа се призовава за целево изразходване на приходите от въглеродните механизми, като средствата се насочат към проекти за енергийна ефективност, декарбонизация на индустрията и подкрепа за енергийно бедни домакинства. Също така се акцентира върху необходимостта от структуриран диалог между институциите, бизнеса и синдикатите за постигане на справедлив и успешен преход към нисковъглеродна икономика.
Публикуването на документа е част от усилията на МОСВ да осигури прозрачност и да ангажира всички заинтересовани страни в процеса на изготвяне на национална стратегия за енергийна трансформация, съобразена с европейските политики и целите за климатична неутралност до 2050 година.