Нормативната рамка за финансовото отчитане в България изостава от динамиката на съвременната икономика и дигитализацията. Това заяви Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите и бивш служебен вицепремиер и министър на финансите, по време на конференция, организирана от ИДЕС. Според нея въпросът за необходимостта от актуализация на националните счетоводни стандарти и дори създаването на национален орган за финансово отчитане остава отворен и изисква внимателен анализ.
Конференцията „Финансовото отчитане в България – време за (пре)дефиниране“, проведена на 26 март 2025 г. в Гранд Хотел Милениум София, събра представители на държавната администрация, бизнеса и консултантския сектор. Петкова подчерта, че актуалните счетоводни стандарти вече не отговарят в пълна степен на нуждите на съвременните бизнес модели и технологичните промени, които настъпват с бързи темпове.
Представителите на бизнеса и консултантските фирми обаче изразиха различни мнения по въпроса. Станислав Попдончев, заместник-председател и финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), заяви, че за компаниите е важно да не се увеличава административната тежест и че БСК би могла да участва в определянето на функциите на евентуален национален орган, но само при ясно разписани правила.
Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), отбеляза, че сегашната система не отговаря достатъчно на принципите за надеждност, навременност и съпоставимост на финансовата информация. Той настоя за преглед и осъвременяване на националните счетоводни стандарти и подчерта, че в създаването на нов орган трябва да участват всички заинтересовани страни с ясно дефинирани функции и мандат.
Подобно мнение изрази и Боян Митракиев, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), който посочи, че идеята за национален орган трябва да бъде добре аргументирана и подкрепена пред законодателя, за да бъде реализирана.
На противоположното мнение беше Николай Гърнев, управляващ съдружник за България, Северна Македония, Албания и Косово в И Уай (EY). Той заяви, че нормативната рамка няма нужда от предефиниране, а от осъвременяване, за да бъде адекватна на новите реалности. Според него счетоводните стандарти у нас не са на толкова ниско ниво в сравнение с тези в други страни от региона и България дори е въвела някои стандарти преди редица европейски държави.
Разминаванията в позициите показват, че темата ще продължи да бъде обект на дискусии между държавата, бизнеса и консултантските организации. Общото между всички участници обаче е съгласието, че е необходима актуализация на счетоводните стандарти, за да отговарят на нуждите на съвременната икономика.